Пекар
Шрейтеле[1] – пекар
Еврейска приказка
Един пекар замесил през нощта тесто. Докато го чакал да втаса, решил да си подремне, но заспал дълбоко. Събудил се на сутринта. Ядосвал се:
– Тестото е превтасало! Захабих толкова материал! Боже мой, откъде ще намеря пари за ново брашно?!
Влязъл в пекарната и се вкаменил от изненада – хлябът бил опечен и подреден, а купувачите прииждали в магазина и хвалели добрата стока.
– Хлябът днес е невероятно вкусен! – казвали всички.
От този ден насетне пекарят всяка вечер приготвял тестото и си лягал, а на сутринта – хлябът винаги бил готов и все по-вкусен.
– Жено, хайде да видим, кой ни помага. – рекъл веднъж пекарят.
Скрили се. През ключалката видели мъничък немец, облечен в дрипи, запретнал ръкави и започнал да работи. Бързо свършил и изчезнал.
Дожаляло им за бедняка.
Жената му ушила за шрейтеле нови дрехи от червено сукно. Оставили ги край пещта. Но на сутринта ги намерили пак там. Дребния човечец, тази нощ не им помогнал. И никога повече не се завърнал. Разбрали тогава, че не бил немец, а шрейтеле – добър домашен дух. А както е известно, шрейтелех не понасят червения цвят и не обичат да ги гледат, когато работят. Но пекарят и жена му не знаели това…
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към индекса за бърз достъп до еврейските приказки.
Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи”.