Огъня



Сказание за възвръщането на огъня

Абхазка легенда

 

 

В стари времена, когато земите на Абхазия изцяло били покрити от гъсти гори, зеленеещи под лъчите на яркото слънце, тук живеели силни мъже и красиви жени. Природата им дарила плодовете на земята и месото на дивите животни. Чисти реки им носели прохлада и утолявали жаждата им. Безгрижни били хората  – никак не било трудно да намерят храна и подслон. Красотата и изобилието царували тогава в Абхазия.

 

Вече стотици години на върха на планината горял огън. Никога не бивало да угасва! Вярвали абхазците, че угасне ли той – ще свърши щастливият им живот. Трябвало  да пазят огъня като зеницата на очите си.

Но веднъж пороен дъжд угасил вечния пламък. Само жалка струйка дим се издигала над свещеното огнище.

 

Разплакали се жените, натъжили се мъжете, зачудили се най-мъдрите абхазци: Как да намерят огън? Никой не знаел… Дълго мъдрували. Накрая решили да се опитат да добият огън, като отчупят парченце от слънцето. Но кой ще успее да го улучи? И как да направят толкова голям лък?

   – Амра! Амра е най-смелият! Амра е най-силният! – развикали се всички и започнали да молят славния войн.

   – Добре. – рекъл прекрасният момък.

Обикновено лицето му греело като слънце, но сега угрижено погледнал към небето.

   – Ще улуча слънцето, ако успеем да направим лък.

   – Ще успеем! Ще се справим! Вземи ръцете ни!

   – Но, ако отчупя пърченце от слънцето, няма ли да бъде то прекалено голямо за нашия малък народ?

   – Не! Не! Хайде!   – Добре. – рекъл Амра.

  

Три дни и три нощи майсторили огромен лък – стотици лакти дълъг. Тетивата му била от жилите на хиляди бикове. Амра се изкачил на върха на най-високата абхазка планина, обтегнал тетивата. Улучил Слънцето. Затрептяло то от болка, отронило сълза. Паднала тя на земята, подпалила хилядолетната гора, изгорели животните, пресъхнали реките.

Разгневили се хората:

   – Ти ни върна огъня, но ни лиши от храна и вода. – упреквали те Амра. – Труден стана животът ни. Върви си, момко, ти ни донесе нещастие.

   – Дано мъката от сърцата ви си тръгне заедно с мен.

 

Амра се превърнал на слънчев лъч, който затанцувал по лицето на едно дете и изчезнал.

 

Оттогава растат гори само в подножието на абхазките планини. Тучна и плодородна е там земята. Щастливо живеят хората под слънцето, което се нарича Амра на абхазки – в памет на силния, смел и мъдър красавец, когото съплеменниците му не послушали, а после несправедливо прогонили.

 

Амра е древно езическо божество на слънцето. Преклонението пред него било толкова силно, че дори в ранното средновековие при изграждането на православния Пскалски манастир било изобразено в олтара.

 

Легендата за възвръщането на огъня е сред най-древните източници на абхазкото народно-поетическо творчество.

 

Източник: http://dpashka.narod.ru/leg_7.html

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.

 

 

Към следващата абхазка легенда “Как се появило Синьото езеро”.