AEDVIL

Платно, избелено на лунна светлина

Японска приказка

В стари времена родителите избирали жениха на своите дъщери, често пъти дори без да ги питат, дали им харесват техните избранници. Старейшината на едно село също решил да ожени дъщеря си за сина на богаташа от съседното село. Направили сватбата. Заживял мъжът в дома на своя тъст, но всички започнали да разбират, че младата съпруга не може да понася мъжа си. В един прекрасен ден отишла тя при старата гадателка, която живеела накрай селото.

– Съвестно ми е, бабо, но ме омъжиха за човек, когото не обичам. Опротивя ми мъжа ми, така ми опротивя, че не мога да го гледам! Можеш ли да ми помогнеш?

Затресла гадателката посивялата си глава, затворила очи и бързо, неразбрано забърборила нещо под носа си. След това втренчила пронизителния си поглед в младата жена и рекла:

– Изтъчи платно в лунна нощ, избели го в лунна нощ, уший дреха на мъжа си в лунна нощ и му я облечи в лунна нощ.

Така и направила младата жена. В лунна нощ изтъкала платно, избелила го на лунна светлина и ушила дреха на мъжа си при следващото пълнолуние. Халатът бил много красив и бял, бял, бял и прозрачен – като лунна светлина.

Отново настъпило пълнолуние. Наметнала младата жена тихичко халата върху раменете на мъжа си. Мълчаливо излязъл той на верандата, мълчаливо гледал Луната и изведнъж се стопил, изчезнал, както изчезва димът в небето. Залязла Луната, настъпило утрото, но мъжът така и не се върнал. Въпреки че го мразела и искала да се отърве от него, младата жена се уплашила от това, което сторила…Изтичала тя при гадателката.

– Ако искаш отново да видиш мъжа си, иди в лунна нощ в най-мрачния час, на кръстопътя на шестте пътища. Стой там и чакай!

Направила младата жена така, както ѝ наредила старицата. Когато настъпил най-тъмния час на нощта, изведнъж в далечината, в сиянието на Луната се показала някаква бяла сянка. Тя  сякаш плувала във въздуха, без да докосва земята. По гърба на младата жена пропълзяла ледената ръка на страха. Видяла тя: преминал мъжът ѝ с халат от лунно платно. Приближил се той до нея, погледнал я печално и с упрек прошепнал тъжно:

– В нещастен час облякох аз дреха от лунна светлина. Сега завинаги ще бъда спътник на бога на нощта…

Отплувала бялата сянка и завинаги изчезнала в мрака.

Източник:

ЯПОНСКИЕ народные сказки. – Москва : Худ. л-ра, 1972, с.172-173.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата японска приказка “Как Хикоити ловил Каппа”.

Към индекса за бърз достъп до японските приказки.