Нат

 

 

Нат-пазител и Нат-разрушител

Приказка на народа мон от Мянма (Бирма или Мианмар)

 

Много, много отдавна живели двама братя. Оженили се – по-големият брат се задомил за бедно селско момиче. По-младият – за девойка от богато семейство. Заживели заедно двете семейства в дома, построен още от родителите на двамата братя.

И тъй, щели да си живеят задружно, ако невестите им не се изпокарали. Жената на по-големия брат смятала, че младата етърва трябва да я слуша. Богаташката щерка пък никому не се подчинявала. Та нали била научена все тя да командва!

Щом жените не се разбирали, скоро и братята започнали да спорят за щяло и нещяло. След година по-големият брат си взел покъщнината и се преместил със семейството си – заживял  на друго място. Трудел се той от тъмно до тъмно, но все по-беден ставал. Наложило му се накрая да продаде последните си волове. Като нямало вече с какво да оре, наложило се да отиде при брат си, да го помоли за помощ.

Богатството на малкия брат нараствало, макар че не работел повече. Големият му брат го намерил на полето, запитал:

– Имаш ли излишни волове? Дай ми ги за ден два. Да изора нивата.

– Вземи ги, ей там, на съседната нива са. – отговорил по-младият брат –  дожаляло му, искал да помогне.

Големият брат се отправил към другия край на полето, а малкият продължил да оре.

 

Стигнал до нивата големият брат и що да види! Воловете вместо да пасат, теглят плуга, сами орат нивата. Подкарвал ги някой, който приличал на човек.

– Ей! Кой си ти?! – провикнал се големият брат. – Тези волове са на брат ми. Изпрати ме да ги взема.

– Добре. Видях, че воловете са свободни и реших да помогна – да изора нивата. Щом ти трябват, вземи ги. Аз и друг път мога да довърша оранта. Аз ора с втория чифт волове, когато брат ти е зает или си почива.

Непознатото същество спряло воловете и после ги повело към по-стария брат. А той започнал да го разпитва – много му се искало да узнае, кой е този странен помощник на малкия му брат.

– Аз съм Нат-закрилник на брат ти. – с гордост отговорило съществото. – Помагам му да забогатява и процъфтява. Ти сам виждаш – богатството му се умножава, защото аз му помагам.

“Ето защо брат ми преуспява във всичко! Благодарение на този добър Нат-закрилник. А защо ли моят не ми помага?”

– Хубаво! Чудесно се грижиш за брат ми! Пазиш го от беди и несгоди. Искам да те питам: Кой е моят Нат? Какво прави? Защо не ми помага?

– Той е кръшкач. Само върви подир теб. Сега сигурно дреме нейде из храстите. Иди! Потърси го!

 

Големият брат наистина открил своя Нат да дреме под едни бодливи храсти насред гората.

– А, ето те! Другите работят, а ти дори и не поглеждаш, как се трудя!

Откъснал братът една бодлива пръчка и започнал да шиба с нея мързеливия Нат. Разпищял се нехранимайкото, започнал да моли:

– Пощади ме!

– Виж, как Нат-закрилникът на моя по-млад брат се грижи за него, помага му. А ти поне веднъж стори ли нещо добро за мен?!

– Почакай! Всичко ще ти обясня. Аз просто не съм такъв нат, дето може да оре, сее и жъне. Нищо не разбирам от това. Но пък съм силен в друго – в търговията, например. Ако ти търгуваше, можех да ти помагам.

– Да търгувам ли?! Та аз дори шепа ориз нямам! С какво да търгувам?!

– Нищо! Щом аз съм с теб – ще успееш. Някакви стари дрехи нямаш ли? Ще пробваме да търгуваме с тях. Бързо ще забогатееш.

Повярвал му големият брат. Не взел воловете. Завърнал се у дома. Съобщил на жена си, че ще става търговец. Започнал да се приготвя за път. Искал да отиде в града. В тоя миг чул плач. Сякаш стара жена реве, та се къса. Погледнал нагоре и видял върху покрива някакво безобразно същество обляно в сълзи. Приличало на много грозна старица.

– Бабичко, защо защо си се покатерила на покрива? Защо плачеш?

– И питаш, на всичко отгоре! Отдавна сме заедно с теб, а сега искаш да ме изоставиш! Аз съм твоят нат. Но не нат-пазител, а нат-разрушител. Влюбих се в теб и се старая да изпълнявам дълга си – разрушавам всичко, което постигнеш. Така ставаш все по-беден. Не ме изоставяй! Вземи ме със себе си в града.

“Оказва се, че съм имал нат-пазител, дето го мързи да ме пази и нат-разрушител, дето ми вреди. Ето защо не ми върви!” Замислил се големият брат и измислил, как да се спаси.

– Добре, бабичко! Ще те взема със себе си. Но пътят до града е дълъг, пътеката е посипана с остри камъни. Трудно ще ти бъде да вървиш. Влез в тоя сандък, аз ще те нося.

Напъхала се радостно старицата в сандъка, а по-големият брат бързо затръшнал капака и го заковал. Занесъл сандъка в гората и го закопал дълбоко в земята, насред поляната.

– Сбогом! – извикал. – Дано вече никога да не те срещна!

После взел жена си и децата и ги отвел в града. Започнал да събира стари дрехи, продавал ги изгодно и скоро забогатял. Построил си хубав дом, заживял щастливо със семейството си.

 

Научил за това малкият брат, навестил брат си, разпитал го, как от бедняк изведнъж е станал богаташ. Нищо не скрил големият брат – всичко му разказал:

– Не знаех, че моят Нат-пазител нищо не прави за мен. Освен това съм имал и Нат-разрушител, дето се стараел с все сили да ме разори. Напердаших мързеливеца и сега той се старае – помага ми да търгувам. А Нат-разрушител закопах на поляната, дълбоко в земята, насред гората. И ето, че късметът ми проработи – забогатях, дом построих, заживях щастливо.

Завидял малкият брат, не можел да се примири с това, че големият му брат е станал много по-богат от него. Мислел, че вече брат му ще го гледа отвисоко. И решил да разруши щастието му. Завърнал се у дома. Разказал всичко на жена си. Тя не харесвала нито брата, нито жена му, също поискала да им навреди. Помислили и решили да освободят заровения Нат-разрушител на по-големия брат.

Отишли в гората, изкопали сандъка, отворили го. От там изскочила грозна старица и се развикала:

– Ах, колко съм щастлива! Синко, дъще, от днес нататък няма да се отделя от вас!

– Ти си на големия ми брат! Отивай при него в града!

Старицата се вкопчила в малкия брат и невестата му и изръмжала:

– Не ми говори за този ужасен човек! Негодникът ме закопа дълбоко в земята. Никога няма да се върна при него. За цял живот ще остана при вас!

Така и не успели завистливите мъж и жена да се отърват от Нат-разрушител. Стопанството им западнало, къщата им се рушала. Тъстът и тъщата на малкия брат престанали да им помагат. Изоставили ги и скоро младите стигнали до просешка тояга. От завист и мъка изгубили ума си. Тръгнали по света да просят. И никога повече не се завърнали.

 

 

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 340-350.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

 

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.