AEDVIL

Намадзу или Намацу

Истинската риба намадзу (прилича на българската риба сом) живее в блатистите – пълни с наноси от тиня и кал реки на източна Азия. На дължина достига до метър, има сиво-синкаво светло гръбче и бял корем. Около голямата ѝ паст растат дълги мустаци. Тя е безвредна и макар да не е много вкусна, може да се яде.

Кой знае защо, легендите я представят като ужасяващо и опасно същество, което живее в земните дълбини. Размърда ли мустаците си, леки тръпки пробягват по земята. Замахне ли с мощната си опашка, страшни катаклизми спохождат Япония – планините се разцепват на две, зейват дълбоки пропасти, рушат се хорските селища.

В храма Кашима-джингу (префектура Ибараки) можете да видите върха на каменен стълб, с който според преданията е била прикована и обездвижена главата на гигантската риба намадзу. В храма се продават рисунки, даващи сила и надежда на тези, които се страхуват от земетресения.

Според други древни японски легенди бог Кашима е притиснал с голяма скала морската котка. Тя се мята – иска да избяга – тогава земята започва да се люлее.

Често върху рисунките – талисмани “намацуе” се изписват текстове, които трябва да вдъхнат кураж на претърпелите земетресение.

Из книгата на Йоланта Тубелевич “Митология на Япония” – София : Бълг. художник, 1986, с. 265-267.

Към индекса за бърз достъп до японските приказки.