AEDVIL

Маун Йоун Ян

Приказка на народа палаун от Мянма (Бирма, Мианмар)

Някога в едно малко палаунско селце живеело богато семейство. Имали си те много красива щерка. В дома им живеел и беден момък-сирак на име Маун Йоун Ян. Още от най-ранното си детство той помагал на богаташа, който имал много земи, на които отглеждал ориз. Реколтата съхранявали в голям хамбар, а после я продавали на пазара.

Една година се случила много добра – нивите дали богат урожай. Напълнили целия хамбар с ориз. Узнали за това мишките, промъквали се в хамбара и добре си похапвали. На мишия крал много му харесвал оризът. Днес – тъй, утре – пак, ден след ден, оризът бил на привършване.

Като узнал това, богаташът извикал Маун Йоун Ян и му наредил да прогони мишките. Момъкът се скрил в хамбара и зачакал. И ето – пристигнал мишият крал, заобиколен от своите поданици. Когато всички мишки влезли в хамбара, сиракът здраво залостил вратата. Изплашили се мишките, разтичали се, но не открили нито една дупка, през която да се спасят. Струпали се около своя владетел, който помолил момъка да ги пусне.

– Добре, – рекъл Маун Йоун Ян. – ако изпълните едно мое желание, ще ви освободя. Изкопайте за мен тунел от хамбара до молитвения параклис.

Там стояла статуята на Буда, пред която стопанката всеки ден се молела. А момъкът отдавна бил влюбен в щерката на богаташите, но не смеел дума да продума за чувствата си. А ето, че съдбата му се усмихнала!

Мишките изпълнили молбата му. Маун Йоун Ян им благодарил и ги пуснал на свобода. На сутринта се скрил в тунела, застанал точно под статуята на Буда и зачакал. Стопанката дошла, както винаги, да се помоли. Поставила пред статуята съд с орис и букет от свежи цветя. Тогава момъкът преправил гласа си и заговорил, сякаш е нат – така в Мянма наричат духовете, закрилящи дома и семейството.

– Жено, при вас работи Маун Йоун Ян. Той е трудолюбив човек и истински мъж. Трябва да му дадеш щерка си – да я омъжиш за него. Едва тогава молитвите ти ще се сбъднат.

Много се учудила жената, бързо се завърнала у дома, разказала всичко на мъжа си, но той не ѝ повярвал.

На следващия ден се случило същото, но богаташът пак не повярвал, рекъл:

– Утре ще дойда и аз, ще разбера, какво става.

На третия ден сам донесъл жертвоприношенията пред статуята на Буда.

Маун Йоун Ян отново заговорил, с гласа на нат. Стопанинът здравата се изплашил и веднага оженил дъщеря си за Маун Йоун Ян.

Скоро след сватбата младите тръгнали на пътешествие. Дълго пътували. Насред вековна гора видели умрял бял слон. Момъкът се скрил и зачакал. Посред нощ долетели два гарвана, искали да изкълват очите на мъртвия слон, но Маун Йоун Ян пъргаво изскочил от скривалището си и хванал гарваните. Те започнали да го молят:

– Пощади ни! Пусни ни! Ще изпълним едно твое желание.

– Добре. Единият от вас ще остане тук – като заложник, докато другият ми донесе жива вода.

След по-малко от седмица гарванът се завърнал и донесъл жива вода. Маун Йоун Ян благодарил на гарваните и ги освободил.

Капнал по една капка в очите на мъртия бял слон и той оживял. Качили се на гърба му младоженците и се отправили към една далечна страна.

Като стигнали, чули, че кралят е тежко болен. Глашатаите съобщавали, че, който го излекува, ще получи принцесата за жена. Маун Йоун Ян решил да се опита да помогне. Обкръжен от придворните и съветниците на краля, се приближил до него. Капнал една капка на челото му и той мигом оздравял. Дал му за жена принцесата и го направил свой наследник.

Разчуло се за чудото. От далечни страни прииждали болни, на които Маун Йоун Ян помагал. Живял дълго и щастливо. Имал седем жени – красиви и умни. А когато старият крал умрял, сиракът станал крал и управлявал мъдро и справедливо.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 316-319.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.

Образът е от сайта: http://margaritta.dir.bg/2005/mai/slon.jpg