Кунбалайн – 1

 

 

Повелителят на стоте слона

Приказка на народа мон от Мянма (Бирма или Мианмар)

Първа част

В древни времена в село Кунгакалай живели мъж и жена. Когато им се родил син, жената умряла. Синът останал сираче. Бащата нарекъл сина си Кунбалайн и се грижел сам за него, докато отраснал. Момчето не познавало грижите и лишенията, които търпели много сирачета по света.

Бащата отдавна харесвал една съседка. Решил да се ожени за нея. Но не знаел, че тя е зла вещица. Скоро след сватбата тя започнала да мърмори:

– Синът ти не ми помага! Само играе! Нищо друго не знае! Лапа ориз и напразно тъпче земята! Отведи го в гората! Захвърли го там! Не сториш ли това, аз ще се махна от тук.

Непрекъснато се гневяла тя, но бащата продължавал нежно да се грижи за сина си. Не искал да се кара с новата си жена, затова все казвал:

– Добре де, добре.

Но ето, че веднъж мащехата-вещица се развикала:

– Все обещаваш, че ще отведеш сина си в гората. Но до сега нищо не си направил. Ако утре не го прогониш, значи гониш мен. Сама ще си ида. Като видя сина ти, кръвта ми завира. Избирай! Аз или той!

Натъжил се бащата и както винаги рекъл:

– Добре де, добре.

 

На следващата сутрин повел сина си към гората, отвел го до едно вековно памуково дърво и казал на момчето:

– Сине, Кунбалайн! Мащехата ти иска да те оставя в гората. Грижа се сам за теб откак си се родил. Не бих те оставил тук, но се страхувам, че мащехата-вещица ще те погуби. Ще ти помогна да се изкатериш по дървото и да се настаниш в гнездото на пеликана. То е много голямо. Има достатъчно място и за теб. Там ще си на сигурно място. Пеликаните са благородни птици. Ще им помагаш да отгледат птичетата си, а те ще се грижат добре за теб.

Бащата забил колчета в стеблото на дървото, помогнал на момчето да стигне до гнездото. Сбогували се. Слизайки, бащата махнал колчетата. Вече никой да не може да се добере до върха, където, сгушен в гнездото, Кунбалайн останал сам самичък.

Много се изненадала жената на пеликана, когато се върнала от лов и видяла момчето.

– Сине човешки, ти ще умреш, задето си се добрал до гнездото ни! Ще те погълна! Защо си дошъл?!

– Не съм искал да идвам. Знам, не бива да влизам без разрешение на стопаните. Моята мащеха – вещицата заповядала на баща ми да ме изостави в гората. Той ме доведе тук. Каза, че пеликаните са добри птици и няма да ми сторят зло. Аз мога да ви бъда полезен – когато снесете яйцата си, ще ги пазя от враговете ви. А излюпят ли се пиленцата, ще гледам някое от тях да не падне от гнездото.

“Е, вече мога да бъда спокойна за своите деца, имам си слуга – човек.” – помислила си жената на пеликана и рекла на момчето:

– Ако това, което казваш, е вярно, ще те пазя и аз – няма да позволя на никого да те обиди. Като те види мъжът ми – пеликана, може да се разсърди, а тогава горко ти! Затова ти засега се скрий под крилото ми. Ще се покажеш, след като поговоря с пеликана и го успокоя.

 

Едва успял Кунбалайн да се скрие под крилото ѝ, преди пеликанът да се завърне от лов.

– Мирише на човек! – сърдито извикал той, още щом кацнал в гнездото.

– Не обръщай внимание на това! Имам по-важни новини.

– Какви?

– Скоро ще снеса яйца. Ще ги топля, докато се излюпят. Ще се радваме на нашите пиленца. Ще играем с тях. Тава е най-щастливото време за родителите. Но трябва да пазим пиленцата, да не им навреди някой враг. Докато са малки, опасностите са много. Пиленцата ще започнат да щъкат из гнездото, може някое от тях да падне на земята. Докато ние сме на лов, някой трябва да ги пази. Реших да възложа на човек задачата да пази яйцата, а после и новоизлюпените ни пиленца. Той е вече тук. Ето го.

И жената на пеликана измъкнала Кунбалайн изпод крилото си.

– Момчето не ни е враг. Ние ще го храним. А то ще изпълнява всичко, което му кажем да направи.

– Добре. – засмял се пеликанът. – Момче, слушай жена ми! Аз ще ти нося плодове, риба. Гладен няма да останеш.

И тъй, Кунбалайн заживял в пеликанското гнездо на върха на вековното памуково дърво. Когато жената на пеликана снесла яйцата, момчето ги пазело – никой да не ги докосне. Като се излюпили пиленцата – наглеждал ги – да не падне някое от гнездото. Пеликаните носели храна и за момчето. И тъй живеели задружно. Пиленцата пораснали, станали едри, красиви пеликани. Научили се да летят и вече не се застоявали в гнездото.

 

Към втората част на приказката за Кунбалайн – 2.

 

Ако децата не са виждали пеликан, нека погледнат снимките в сайтовете:

Излитащ пеликан:  http://www.naturephotos.eu/images/pelecanus%20onocrotalus-10.jpg

Летящи пеликани:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/32/American_White_Pelican.jpg

http://blogs.britannica.com/wp-content/uploads/2010/04/pelican-american-white-2008-04-14-at-nelson-lake.jpg

“Сърфиращ” пеликан

http://bigpicture.ru/wp-content/uploads/2015/02/luchshee-foto-zhivotnyh-s-26-yanvarya-5.jpeg

 luchshee-foto-zhivotnyh-s-26-yanvarya-5