Костенурка
КОСТЕНУРКАТА в японските митове и легенди е символ на дълголетието и свещено животно.
Разказват, че години наред на остров Аваджи се появява костенурка – все на едно и също място на брега. Снася сто и четирийсет яйца. Хората очакват това голямо събитие и излизат да я посрещнат. Шинтоисткият жрец изрича заклинания, за да прогони злите духове.
Мястото, където трябва да се появят малките костенурчета обграждат с въжета, наречени “шименава”. Три месеца бдят – пазят ги, докато се излюпят и пораснат достатъчно, за да се отправят с майка си към морето. Изпраща ги цялото село, пожелава им всичко най-добро. На изпроводяк ги черпят със саке. Многовековният опит учи, че костенурките обичат саке и могат да пият много, без никакви неприятни последици…
В зависимост от разстоянието между морето и мястото на плажа, където костенурките снасят яйцата си, рибарите определят височината на вълните през настъпващата есен. Ако разстоянието е много голямо, те започват да се готвят за есенните бури.
И до днес костенурките се смятат за пратеници на божеството, наричано Мацуноо. В близост до храмовете те се разхождат необезпокоявани. Попаднат ли в рибарските мрежи, освобождават ги и дори ги черпят със саке. Рибарите разказват, че благодарните свещени животни се гмуркат във водата, а после се подават на повърхността и се покланят на спасителите си.
Най-популярна е легендата за младия рибар Таро Урашима, който спасил живота на гигантска костенурка. Тя му благодарила, като го отвела на морското дъно, в двореца на прекрасна принцеса, за която той се оженил. Дълго и щастливо живял Таро Урашима, но много му домъчняло за родното село. Завърнал се, но сякаш се озовал на чуждо място – оказало се, че са минали стотици години – никого не познавал.
Из книгата на Йоланта Тубелевич “Митология на Япония” – София : Бълг. художник, 1986, с. 292-296.
Към индекса за бърз достъп до японските приказки.