AEDVIL

Кое е най-вкусно?

Бирманска приказка

Бирманците са народ от Мянма (Мианмар)

В древни времена един крал имал трима сина. Веднъж той седял заедно с тях край трапезата. Като се нахранили, заговорили за разни ястия. Бащата запитал синовете си:

– Ще ви задам един въпрос. Нека всеки от вас да ми отговори: От ястията, с които хората се хранят, кое е най-добро, най-достойно?

Първи отговорил най-големият брат:

– О, тате, най-вкусен е медът, намазан върху хляб с масло!

Принцът отговорил тъй, защото много обичал да си похапва медец. Кралят изслушал най-големия си син, но нищо не казал. Дошъл редът на средния син.

– Позволи ми, господарю, да отговоря. – почтително заговорил вторият принц. – Според скромното ми мнение, най-хубави са гозбите, сготвени от готвача на Ваше Величество.

Кралят пак нищо не казал. Погледнал към най-малкия си син.

– Тате, ако ми позволиш да отговоря на твоя въпрос, аз мисля, че нищо от това, което хората ядат, не може да се сравни със солта.

Не се харесали на краля думите на най-младия принц. Помислил си: “На света има толкова достойни гозби! Как може простата сол да бъде най-важна?! Изглежда най-малкият ми син не може да различава добро от зло…” И кралят, намръщен, рекъл на най-младия принц:

– Простата и безвкусна сол?! – Глупав е отговорът ти. Недостоен си! Напусни моята страна!

И кралят заповядал да съобщят надлъж и шир, че най-малкият му син е прокуден от родния дом и веднага трябва да напусне родината си.

Вървял принцът през гори и планини, през страховити клисури и непроходими гъсталаци. Срещал диви слонове и свирепи тигри, но останал невредим. Във всички изпитания го крепяла вярата му. Той бил будист. В тази част на света будизмът е най-разпространената религия. Още от детските си години принцът почитал четирите вида безкрайност: на небесата, на световете, на живите същества и мъдростта на Буда.

Много седмици и месеци вървял принцът. Най-сетне стигнал до непозната страна. Мъчели го глад и жажда. Спрял край мъничка къщурка. Видял стопанката – дребна старица, с посивели коси. Замолил я:

– Майчице, моля, дай ми водица! Много съм жаден.

Дожаляло ѝ на жената, като видяла нежното, младо лице на непознатия момък. Дала му вода, поканила го в дома си – да си отдъхне, да похапне, каквото бог дал. После го запитала отде иде, за къде се е запътил. Всичко ѝ разказал принцът, нищо не скрил. Очевидно, момъкът бил добър, разумен и добре възпитан.

– Остани при мен! Като роден син ще ми бъдеш.

Заживял принцът в дома на бедната старица. Помагал ѝ – отглеждали зеленчуци: чушки, патладжани. Продавали ги на пазара и тъй се прехранвали.

Веднъж чули вестта – починал кралят на страната, в която живеела старицата. Глашатаите обикаляли навсякъде и съобщавали, че на следващия ден ще се проведе обредът на сребърната чапла. В древността имало такива обичаи – пускали свещена птица да лети над тълпата и да избере, кой да стане владетел.

Момъкът помолил старицата да му разреши да види сребърната чапла. Бабичката обичала момъка като роден син, затова го пуснала да отиде на празника и го посъветвала:

– Иди, сине. Обредът на сребърната чапла е голямо празненство. Подслони се под дърветата, дето ще има по-малко хора. Ще можеш спокойно да гледаш.

Послушал я принцът. Дошло време да отворят клетката. Полетяла сребърната чапла, извисила се в небето, реела се над тълпата, спускала се ниско над главите на хората – търсела бъдещия крал. Но никъде не кацнала. Никого не избрала. Изведнъж се стрелнала към дърветата – в сянката, където стоял принцът-изгнанник. Кацнала на главата му.

Тълпата недоволно зашумяла: Как така?! Прост търговец на зеленчуци да стане крал?! Пуснали птицата, пак полетяла тя, но отново кацнала на главата на същия момък. За трети път я пуснали и тя пак се стрелнала към принца, кацнала пак на главата му.

Нямало що да сторят министрите и военначалниците, наложило се да отведат момъка в двореца. Облекли го, поставили корона на главата и скиптър в ръката му. Първата заповед на новия крал била да доведат в двореца бедната старица, която се грижила за него и да я почитат като кралица-майка.

Минало що се минало, народът на тази страна бил доволен от новия крал. Той управлявал мъдро и справедливо. Веднъж младият крал изпратил пратеници в родината си. На палмово писмо написал писмо до стария крал:

“Благородни кралю, ние желаем да живеем в мир и дружба. Заповядайте, елате ни на гости.”

Като получил писмото, старият крал решил, че това е мъдро предложение. Тръгнал на път – да посети съседното кралство, заедно с министрите си.

Принцът направил тъй, че баща му да не може да го познае. Излязъл лично да го посрещне, сам го въвел в двореца. После заръчал нещо на слугите си. Започнали те да носят на трапезата гозби, които ухаели и изглеждали чудесно.

Гостът пробвал всяко ястие, но всичко било безвкусно. Зачудил се старият крал, какво ли не е наред? Най-накрая разбрал – нямало сол. Всички гозби били безсолни.

– Благородни кралю, нима във вашето царство няма сол?! – учудено възкликнал старият крал.

– О, пресветли господарю! – отговорил синът, който от самото начало чакал баща му да зададе този въпрос . – Имаме сол в изобилие, дори я изнасяме в други страни. Ястията нарочно приготвихме за вас без сол, защото научихме, че Ваше Величество не обича солта. Смята я за “проста и безвкусна”.

– А нима има хора, които могат да живеят без сол?! – изумил се старият крал. – А и защо смятате, че не обичам сол? Та ние се срещаме за пръв път!

– Спомни си, благородни кралю! Преди години ти изгони най-младия си син. Осъди го на изгнание, защото ти рече, че от всички ястия, солта е най-достойна за уважение.

Натъжил се старият крал. Отдавна съжалявал той за своето решение. Мъчно му било за най-малкия му син. А младият владетел заговорил отново:

– Пресветли и благородни кралю! Аз съм твоят син-изгнанник. Убеди ли се Ваше Величество, че без сол не може?

Старият крал прегърнал сина си, признал че не е бил прав.

А пред двете страни се открил път на мир и дружба, сияещи като злато и сребо.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 252-256.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.

Дърворезба – българска

Из сайта: http://www.craftshop-bg.com/web/images/upload/798/W-9.jpg