Карма
Принцесата, която вярвала в съдбата
Бирманска приказка
Бирманците са народност от Мянма (Мианмар, Бирма)
Някога, много, много отдавна добър и справедлив крал управлявал една страна. Веднъж той запитал дъщерите и синовете си, на кого дължат своето богатство и благополучие.
– На теб, тате. – в един глас отговорили те.
Само най-малката дъщеря казала, че всичко в живота дължат на своята карма.
В Бирма вярват, че след смъртта си хората се прераждат в дърво, животно или човек, а съдбата им в този нов живот зависи от тяхната “карма” – награда или наказание за постъпките им в тяхното предишно съществуване.
Разсърдил се кралят на своята най-малка дъщеря и извикал:
– Щом толкова вярваш в кармата, остави всичко и се махай!
Принцесата излязла от двореца само с дрехите на гърба си. Дори коричка хляб не взела за из път. Преминала през целия град и чак в покрайнините – до гората, срещнала беден момък. Той носел на гръб наръч сухи дърва. Всяка сутрин той отивал в гората, събирал сухи клони, продавал ги на пазара и тъй се прехранвал.
Момъкът имал стари и болни родители, за които нежно се грижел. Той бил толкова беден, че дори дрехи нямал, само една набедрена превръзка. Наричали момъка Маун Половин лакът, защото парчето плат, от което била направена набедрената му превръзка било дълго само половин лакът.
Принцесата помолила:
– Вземи ме в дома си.
– Аз съм бедняк. – отговорил Маун. – Ще ти бъде скучно да си по цял ден в бедняшкия ми дом, дето няма девойки на твоята възраст.
– Разреши ми, да дойда с теб. – пак го замолила принцесата.
Той се съгласил, довел я при старите си родители. Те много харесали красивата и скромна девойка. Тя шетала из къщи, докато Маун събирал съчки в гората.
Веднъж, като се завърнал у дома, Маун повикал принцесата:
– Сестрице, – казал той, – донесох ти красиви камъчета – да си играеш с тях, за да не ти е скучно.
– Къде си ги намерил?! – удивила се принцесата.
– В най-гъстата част на гората, дето събирах съчки. Ако ти харесват, ще ти донеса още.
Нали била израснала в двореца, принцесата добре познавала скъпоценните камъни, но толкова едри и красиви никога не била виждала. На следващия ден отишла в гората, заедно с Маун. Те събрали камъни, колкото могат да носят и се завърнали у дома. Половината от камъните продали, а после си постоили красив дом и заживели щастливо. Голяма част от спечелените пари принцесата раздала на бедните си съседи, при условие, че ще ѝ ги върнат след смъртта на краля. Разчуло се това и скоро заприиждали бедняци от цялата страна. На всекиго помагала принцесата, затова в пагодите, където местните хора се молели на своите богове, често се чували молитвите им:
– Дано дълго да живее нашият крал!
Една вечер, докато се разхождал, кралят минал покрай пагодата и чул как народът се моли за неговото дълголетие. Изчакал хората да привършат молитвите си и ги запитал, защо се молят за него. Разказали му те, че невестата на Маун на много бедняци раздала пари, които трябва да върнат след смъртта на краля. Като узнал това, кралят си спомнил за най-малката си дъщеря и заповядал да я доведат.
– Вярно е това, което ти ми каза. Благодарение на своята карма, ти стана богата, въпреки че се задоми за бедняк.
Приел кралят най-малката си дъщеря, Маун и старите му родители в двореца. Живели дълго и щастливо. След смъртта на краля Маун станал крал. Мъдро и справедливо управлявал страната. А добрата принцеса хората нарекли: “Принцесата, която вярва в съдбата.”
Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 256-257.
Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова
Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.
Снимките са от сайтовете:
https://ellyhailsinteriors.files.wordpress.com/2011/04/cit1.jpg
http://i.actualno.com/club.bg/files/2008/03/03/e7badaa166.jpg
