Как се появили…
Как се появили стършелите и пиявиците
Каренска приказка
(Карените са народ от Мянма (Бирма, Мианмар)
Много, много отдавна, в малко селце в подножието на планината, живеел живял селянин на име Джатан. Той бил много беден и от сутрин до вечер се трудел на оризовото поле. Ставал преди изгрева, прибирал се, едва когато луната засияе в небето.
Веднъж, рано-рано, когато още мъглата се стелела над полето, Джатан тръгнал към своята оризова нивица в подножието на хълма. Видял той нещо странно, но мъглата била толкова гъста, че не успял да го разгледа добре. Скоро разбрал, че това е живо същество, което бавно се промъквало към него.
– Ей, Джатан, вземи ме с теб у дома! – изпискало чудатото същество.
Навел се Джатан, внимателно го разгледал. Не видял нито глава, нито тяло, нито ръце! Стърчали само костеливи крака. Изплашил се беднякът и хукнал да бяга.
Съществото се провикнало след него:
– Ей, Джатан! Хич и не се опитвай да бягаш! Аз бягам много по-бързо от теб. Ще те настигна!
Спрял Джатан – не се осмелил да бяга повече. Тогава съществото заповядало:
– Заведи ме у вас!
Що да стори клетникът?! Завел го в дома си.
– Насечи ме на парчета и сготви хин!
(Хин, това е бирманска лютива гозба, която прилича на къри. Приготвя се от малки парченца месо или риба, със специални подправки. Понякога се добавят и плодове. Сервира се, заедно с отделно сготвен ориз.)
Изплашеният Джатан изпълнил всичко. Като се свалило месото, от гърнето се чул глас:
– Ей, Джатан, а сега ме изяж!
Никак не му се искало на Джатан да яде странната гозба, но от гърнето с хин пак се чул гласа на странното същество:
– Ако не ме послушаш, ще изсмуча кръвта ти!
Още повече се изплашил Джатан. Хукнал да бяга. Гърнето с хин подскачало след него.
– Изяж ме! Изяж ме! – пищяло странното същество.
С все сили търчал изплашеният бедняк. Бивол се надигнал от калта и запитал:
– Защо бягаш, Джатан? Каква беда те е сполетяла?
– Приятелю бивол, гони ме странно същество. Ще те пита за мен. Моля те, не ме издавай! Кажи, че не си ме виждал! Ще ти бъда много благодарен.
Не могъл беднякът дъх да си поеме и пак хукнал, защото гърнето с хин го настигало. Биволът важно, важно се изправил и пристъпил напред.
– Здравей! – поздравил биволът. – Накъде си се забързал?
– Искам да настигна Джатан. Виждал ли си го днес?
– Не, приятелю, не съм.
Но странното същество забелязало следите в калта.
– Ти, биволе, искаш да ме измамиш… – изпискало то и заподскачало след Джатан.
А той в това врече тичал ли, тичал. Пот се леела от челото му. Срещнал крава, замолил я:
– Краво, ако едно странно същество пита за мен, кажи, че не си ме виждала. То ме преследва, иска да ме убие.
Кравата се съгласила, да изпълни молбата му и Джатан хукнал със сетни сили. Скоро дотърчало и гърнето с хин. Кравата не успяла да го излъже. Странното същество видяло човешките следи и гърнето пак заподскачало подир Джатан.
А той, вече не можел да се помръдне, паднал до дънера на едно дърво. От клон на клон там подскачала малка катеричка.
– Накъде си се разбързал, Джатан? – запитала тя.
– Ах, катеричке, бягам от странното същество в гърнето. Гони ме. Иска да изпие кръвта ми.
– Скрий се в моята хралупа!
– Не мога да се изкатеря до там…
– Лесна работа! – рекла катеричката и пуснала тънка струйка.
Покатерил се по нея Джатан и се скрил в хралупата. Въздъхнал облекчено. В това време с грохот се приближило към дървото гърнето с хин. Странното същество запитало катеричката:
– Виждала ли си Джатан.
– Да. Той много се бои от теб. Крие се тук, на дървото. Катери се бързо! Ще го хванеш.
– Хм! Май няма да мога да се покатеря на такова високо дърво…Ех, да можеше на намеря стълба… Посъветвай ме!
– Можеш да се покатериш по моята струйка, както направи Джатан, преди теб.
Зарадвало се гърнето. Почнало да се катери по катеричата струйка. Но щом се изкатерило достатъчно високо, катеричката прекъснала струйката и гърнето тупнало върху скалите, разбило се на малки късчета. Гозбата хин, от месото на странното същество – кръвопиец, се разпиляла. Парченцата, които паднали във водата, се превърнали на пиявици, а тези, които се разпилели върху скалите, станали на стършели. Те ненавиждат биволите и кравите, които искали да скрият Джатан. Затова в реката пиявиците се впивали в тях, а на брега ги жилели стършелите.
Стършел
Пиявица
А катеричката, която спасила бедняка от смърт, станала негов верен приятел. Джатан ѝ разрешавал да се храни с плодовете от градината му. И днес никой не гони катеричките, а всички им се радват.
Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 392-394.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова
Фотографиите на Gasterophilus intestinalis са от сайтовете:
http://entnemdept.ufl.edu/creatures/livestock/horse_bot_fly01.jpg
http://www.fugleognatur.dk/images/galleri/gasterophilusintestinalis3i.jpg
Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.