AEDVIL

Както ял, тъй и платил

Бирманска приказка

Бирманците са народ от Мянма (Бирма, Мианмар)

Веднъж един селянин държал палмово листо, в което бил завит обядът му – сварен ориз, дори и без подправки. Толкова беден бил! Видял наблизо жена, която пържела риба. “Ей че късмет! – помислил си беднякът. – Ароматът на пържената риба ще вдишвам, докато ям. Тъй оризът ще ми се стори по-вкусен.”

Седнал той наблизо до дома на жената, която пържела риба. С удоволствие вдишвал миризмата, която се разнасяла от огнището и похапвал от своя бедняшки обяд. Когато го изял и се наканил да си върви, жената се развикала подире му:

– Ти яде, миришейки аромата на моята пържена риба. Плащай сега, както си му е редът!

Стреснал се беднякът. Та той нямал нито грош! Тогава жената го завела при съдията, който разпитал селянина. Той чистосърдечно разказал, какво се е случило.

– Длъжен си да платиш за аромата на пържената риба. – казал съдията. – Но тъй като риба не си ял, а само си вдишвал аромата, ще се разплатиш с блясъка на монетата.

– Откъде ти у мен монета! А и тук никого не познавам. Дори назаем няма от кого грош да взема.

– Аз ще ти помогна. Ще се разплатя вместо теб.

Извадил съдията една жълтица. Заблестяла тя на слънцето, заслепила очите на алчната стопанка. Протегнала ръка, да я сграбчи, но съдията вече бил прибрал жълтицата в кесията си.

– Ето, получи си платата – срещу миризмата на пържената риба, блясъка на жълтицата.

От тогава останала поговорката ” Както ял, тъй и платил.”

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 298.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.