Име
Фото: http://wayneimage.com/main/wp-content/uploads/2012/09/WW120919058-2-1140×700.jpg
Как измисляли име на детето
Каренска приказка
(Карените са народ от Мянма – Бирма)
В древни времена в едно село живяла бедна вдовица с трите си дъщери. Веднъж майката извикала най-голямата си щерка и рекла:
– Няма мъж у дома – опора на семейството ни. Реших да те задомя. Тогава ще има стопанин, който да се грижи за нас.
Зарадвали се сестрите. Весело бърборели, опитвали се да си представят, как ще се промени животът им. Майката изпроводила най-малката сестра:
– Иди на реката за вода! Рано ти е още да се радваш.
Най-младата щерка стигнала до реката, потопила стомната във водата и се замислила:
– Скоро сестра ми ще се омъжи, дете ще ѝ се роди. Как ще го наречем?
Дълго мислила и премисляла, име на племенника си измисляла. Майката се разтревожила – защо ли се бави най-малката ѝ дъщеря? Пратила средната си щерка да доведе по-малката си сестра.
Като стигнала до брега средната дъщеря видяла, че сестра ѝ седи край реката, държи стомната във водата и замислено клати глава.
– Защо се забави толкова много? Защо не донесе вода?
– Мисля.
– За какво?
– Сестра ни ще се омъжи, племенник ще ни роди. Как ще го кръстим?
– Почакай! Ще приседна до теб. Мигом име на племенника ни ще измисля.
Седнала до сестра си на брега. Име на племенника си се заели да измислят. Много време минало, а щерките ѝ не се завърнали. Разтревожила се майката. Оставила най-голямата си дъщеря – дома им да пази и се отправила към реката. Стигнала до брега. Видяла двете си дъщери – живи и здрави – седят навели глави и си говорят. Развикала се майка им:
– Защо седите? Забравихте ли, че за вода ви пратих?
– Не ни се сърди, мамо! Седни за малко при нас. Важна работа имаме.
И щерките разказали всичко на майка си.
– Да, наистина трябва добре да помислим. Какво име да изберем за първия ми внук?
Седнала тя и се замислила. Най-голямата сестра чакала, чакала, па накрая и тя тръгнала към реката. Майката и сестрите ѝ седели на брега и мъдрували, как да нарекат нейното първо дете.
– Важно е, какво име ще дам на първородния си син. – рекла най-голямата щерка.
Седнала и тя на брега, замислила се. Дълго мъдрували жените, чак докато се стъмнило и бъдещият зет тръгнал да ги търси. Като ги видял тъй умислени, запитал ги:
– Какво се е случило?
Бъдещата му тъща казала:
– Мислим и премисляме, име на бъдещия ми внук искаме да измислим. Седни при нас, име на неродения ти син да измислим.
– Дали има на света някой по-глупав от теб? Намеря ли, ще се върна и зет ще ти стана.
Казал това и си тръгнал. По пътя видял човек, който се мъчел да качи кравата си на покрива на своя дом.
– Защо качваш кравата на покрива? Да не си решил там да държиш добичето?
– Да. Там е поникнала трева. Искам кравата да я опасе.
Като чул това, бъдещият зет се учудил на глупостта му.
– Качи момченцето си на покрива, да оскубе тревата. После я занеси на кравата в обора.
– Благодаря! Вземи тая буца сирене заради мъдрия съвет.
Сбогувал се зетят и тръгнал из селото. Като минавал край една къща, чул гневния глас на стопанина:
– Слънцето тъй ярко свети, а вътре нито един лъч не влиза!
– Че как иначе! – засмял се момъкът. – Направи прозорец щом искаш слънце да огрее в стаята.
– Вярно бе! Брей, че си умен! – рекъл стопанинът и щедро го дарил.
Решил момъкът да се завърне у дома, помислил си: “По света явно има хора много по-глупави от бъдещата ми тъща, невеста и балдъзи.”
Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 504-506.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова
Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.