AEDVIL

Любовта на Икарулвей

Приказка на народа палаун от Мянма (Бирма, Мианмар)

В древни времена кралят на една страна имал седем дъщери, но нито един син. Дъщерите пораснали и една след друга се задомили за богати момци. Като дошло време кралят да избере зет за най-малката си щерка – Икарулвей, тя обявила, че сама ще реши, на кого да стане невеста. Преоблякла се в обикновени селски дрехи и напуснала двореца.

Дълго пътувала от село на село. И ето че, в едно далечно, малко селце, срещнала пастира Ари, син на най–бедната вдовица от селото. Принцесата и Ари се запознали, влюбили се. Пожелал Ари да се ожени за принцесата.  Искал да се посъветва с майка си. Замислила се вдовицата: Нито покъщнина, нито пари имала. Как сватба да вдигне? Как принцесата в  порутената си колиба да доведе?! Накрая решила: “Щом моят син и принцесата са се влюбили, длъжна съм да им помогна!”

– Открадни принцесата! – посъветвала сина си.

Ари веднага отишъл при принцесата, разказал ѝ за съвета на майка си.

– Послушай я, ако ме обичаш. – рекъл Ари.

Тя веднага се съгласила и обещала да дойде в уреченото време, на договореното място, за да избяга с любимия.

Но бедната вдовица се изплашила от това, което измислила сама. Страхувала се тя от гнева на краля, когато той узнае, че Ари е откраднал Икарулвей. Изтичала бедната жена при съседите, всичко им разказала, помолила ги да идат при краля и да го помолят за милост.

Много се огорчил бащата, като разбрал, че най-малката, любимата му дъщеря ще пристане на беден селянин.

– Щом щерка ми е решила да свърже съдбата си с тоя момък, няма да я коря. – рекъл кралят. – Нека той донесе в двореца кошница със златни монети – тогава ще може да вземе Икарулвей за своя невеста.

Завърнали се съседите на вдовицата, предали ѝ отговора на краля. Замислила се тя, мислила, мислила и измислила – напълнила кошницата с листа тютюн, поставила върху тях две медни монети. Само толкова имала. Те били цялото ѝ богатство.

Старците отново се отправили към двореца. Разказали на краля, че синът на вдовицата е пастир и няма пари. Затова майката и синът изпратили на краля всичко, което имат. И старците поставили пред краля кошницата с тютюневи листа и двете медни монети.

Погледнал кралят подаръка, помислил си, че макар и беден, бъдещият му зет е умен и съобразителен. Разрешил на щерка си да му стане невеста. Икарулвей и Ари живели дълго и щастливо.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 332-333.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.

Рисунката е от сайта: http://www.trishgallery.com/content/myanmar-traditional-dancer-02