AEDVIL

За лошия ученик отговаря учителят

Приказка на народа мон от Мянма (Бирма или Мианмар)

Много, много отдавна живял един отшелник[1]. Отишъл той в най-отдалечената и гъста гора. Хранел се само с горски плодове. Стремял се към съвършенство. Укрепвал своята вяра в боговете.

Веднъж отшелникът събирал вкусните плодове, отронени от птицата-слон под памуковото дърво, което растяло наблизо. Изведнъж чул плач. Огледал се – никого не видял, но плачът се чувал все по-силно. Приближил се до дървото и видял малко дете. Изкъпал го, отнесъл го в своята колиба, после се помолил на боговете. И чудото станало! От пръста на отшелника мляко потекло. Детето засукало и скоро заспало – нахранено, чисто и спокойно.

Цели двайсет години отшелникът се грижел за детето, възпитавал го, учел го. Като пораснало, решил да надникне в бъдещето, да види, каква ще е съдбата на неговия ученик. Предрекъл, че момчето ще стане крал, щом тръгне на изток и стигне до страна, владетелят на която скоро починал.

Младежът се поклонил на отшелника, благодарил му за грижите и мъдростта, с която го дарил. Тръгнал на изток. Шест дни вървял, без да се отклони от посочения път. На седмия ден стигнал до страна, която току-що останала без крал.

Държавните мъже вече се събрали, за да изберат нов крал. Според обичаите на тази страна, пускали вълшебна колесница. Пред когото тя спре, него коронясвали, избирали го за свой владетел. И станало тъй, както предрекъл отшелникът. Колесницата спряла пред момъка, възпитан от него. Качили го на колесницата, отвели го в двореца. Полели му дъждовна вода – да се измие, облекли го в скъпи дрехи, направили го свой крал.

Минало доста време. Веднъж отшелникът отишъл на полето, дето селяните работели от тъмно до тъмно. Откъснал стрък просо. Разгледал го и видял, че е растението е хилаво. Реколтата щяла да бъде слаба. Замислил се мъдрецът, запитал се: “Нима земята не може да изхрани насажденията?!”

Нат[2]-закрилникът на земята чул мислите му и започнал да се оправдава:

– Не е моя вината, свети отче! Времето е лошо! Дойде ли дъждовният период – или въобще няма дъжд или порой отнася почвата – земята се изтощава, не може да изхрани растенията.

“Може и да е прав.” – помислил си отшелникът. – В такъв случай Нат на дъжда е виновен за нещастието на бедните селяни.

Благодарение на чудодейните си умения отшелникът се издигнал до облачния замък. Нат на дъжда почтително го посрещнал, на най-почетното място го поканил да седне. Разговорили се. Разказал отшелникът за лошото време, за пороите, изтощаващи почвата, за похабената реколта, за хората, които ще трябва да се хранят с лош ориз и банани, които не са успели да узреят.

– Не е моя вината за това. Понякога искам да пратя тих, напоителен дъжд, но не мога. Нямам право. Каквито са постъпките на кралете в света на хората, такова е и времето. Лошото време е наказание за кралете, които не спазват законите. Напомня им, че трябва да изпълняват дълга си – да бъдат справедливи и да се грижат за своя народ.

“Навярно е прав.” – помислил си отшелникът. И се завърнал в света на хората. Отправил се към страната, управлявана от неговия възпитаник.

В двореца кралят радостно посрещнал своя учител. Поканил го да се настани на трона, а сам почтително се настанил в нозете му.

– Сине, научих, че вече пет години управляваш, но не спазваш законите. Така ли е?

– Учителю, Та аз даже не знам, че има такива закони!

Тогава отшелникът разбрал, че сам е виновен за всички беди. Помислил си:

“За лошия ученик винаги отговорен е учителят!”

И засрамен се прибрал в своята обител.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 360-362.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.

“Трудно се управлява държавната колесница… “ – още древните гърци и римляни знаели това.

Образът е от сайта: http://www.graycell.ru/picture/big/kolesnica.jpg    (Древна колесница – вероятно римска)