AEDVIL

Защо има слънчеви и лунни затъмнения?

Приказка на народа инта от Мянма (Бирма, Мианмар)

Много, много отдавна в едно село живеел богат старец. Имал той трима сина. Веднъж извикал и тримата и им рекъл:

– След смъртта ми трябва да живеете задружно и да си помагате. Всичко, което има в дома ни, разделете по равно.

Двамата по-големи сина на стареца вече били женени, а малкият – не. И ако трябва да бъдем честни, снахите били твърде алчни. Искали мъжете им на всяка цена да забогатеят.

Случило се тъй, че неочаквано старецът скоро починал. Братята започнали да мъдруват, как да поделят наследството. Договорили се, най-големият брат да вземе парите, всички мебели и домакински съдове. Жената на средния брат поискала биволите, кравите и всичко, с което обработвали земята. За най-малкия брат останала къщата, котарака и точилото, с което острели ножовете и мотиките.

– Добре, ще взема това, което вие ми давате, но при едно условие. Сега аз тръгвам да пътешествам. Докато се върна, може да живеете в бащиния ни дом. Но щом се върна, веднага ще се преместите в домовете на вашите невести.

– Къде отиваш? – запитал най-големият брат.

– Отивам да си търся добра жена. – отговорил най-малкият брат.

– Трябва да кажеш, кога ще се върнеш! И ако не пристигнеш на определения ден…

– Не зная, колко ще се бавя. Но ако не се завърна при пълнолуние в месец тагу[1], нека родният ни дом остане за вас.

– Вземи и котарака. Няма да го храним вместо теб. – рекъл средният брат.

– Добре. Ще взема и точилото. – съгласил се най-малкият брат.

На следващия ден той пуснал точилото в торбата, извикал котарака и тръгнал на път. Цял ден бродил из гората. Привечер нахранил котарака и се огледал – намерил дърво, покатерил се, настанили се там заедно с котарака и двамата заспали.

В полунощ тигърът, който живеел в тази гора се прокраднал и започнал да се катери по дънера на дървото. Момъкът се събудил, изплашил се, но стиснал здраво точилото и зачакал. Щом тигърът се приближил, ударил го с все сили с точилото. Изплашеният цар на гората се строполил на земята и хукнал с все сили към гъсталака.

На разсъмване момъкът взел точилото, повикал котарака и пак тръгнал на път. Скоро видял стадо глигани. Покатерил се бързо на най-близкото дърво. Видял дива свиня с пет прасенца. Както бил изгладнял, той решил, че едно печено прасенце тъкмо ще утоли глада му. Прицелил се, хвърлил точилото, уцелил едното прасенце и то паднало мъртво на земята. Свинята се доближила, побутнала го, но то не помръдвало. Тогава тя се втурнала в храсталака и изровила някакъв корен. Отхапала от него, сдъвкала го и го поставила в устата на мъртвото прасенце. То мигом оживяло, подскочило и хукнало подир майка си, сякаш нищо не се било случило.

Внимателно гледал момъкът, помислил си: “Какъв необикновен корен!” Запомнил мястото. Когато майката и грухтящите ѝ рожби се отдалечили, слязъл от дървото, изкопал няколко корена, поставил ги в торбата, при точилото и тръгнал по пътеката. Скоро излязъл от гората. На пътя видял мъртво куче. Извадил един корен, сдъвкал парче от него и го изплюл в устата на кучето. То оживяло, размърдало се, размахало опашка и тръгнало след него. Нахранил го той, дал и на котарака да похапне, а за себе си дори трошица от хляба не оставил.

Тримата дълго вървели. Привечер стигнали до едно село. Потърсил момъкът, къде да пренощува. Чул плач, надникнал в двора и видял мъртва девойка – чудна красавица. Всички жалели, оплаквали я.

– Позволете ми да я излекувам. – обърнал се той към близките ѝ.

– Няма лекарство срещу смъртта… – отговорили му те.

– Имам чудесен корен. Съживява мъртвите. На хора още не съм го изпробвал. Позволете ми да опитам да съживя девойката.

– Направи, каквото можеш, сине. – отговорил бащата на мъртвото момиче. – Тя ни е единственото чедо.

– Застанете до нея! – рекъл момъкът. – А всички останали – отсреща!

Сдъвкал той корена, положил го в устата на девойката. Тя се размърдала, отворила очи, поискала вода. После се изправила и учудено се огледала.

Хората – изумени, не смеели дума да издумат. Родителите прегръщали дъщеря си и плачели от радост. Помолили момъка да остане при тях. Нагостили го, поканили го да пренощува в дома им. Харесали се младите. Благословили ги радостните родители, голяма сватба вдигнали. Заживели щастливо. Кучето и котаракът не се отделяли от тях.

Наближил месец тагу. Младоженецът не забравял обещанието си. Разказал всичко на невестата си. Получил разрешение от родителите ѝ. Приготвили се младите за път. Кучето, котарака и точилото също взели със себе си.

Завърнал се у дома, най-малкият брат. Снахите не се зарадвали, но се примирили. Братята му се пренесли в домовете на жените си. Младоженците, котаракът и кучето заживели щастливо и спокойно.

Веднъж кучето ровело в ъгъла под къщата. Котаракът седял наблизо и го наблюдавал. Когато дупката станала достатъчно дълбока, показало се малко гърне. Кучето и котаракът го измъкнали и занесли на стопанина си. Отворил го той, отвътре се изсипали злато, сребро и скъпоценни камъни, скрити преди много години от дядото на тримата братя. Младоженците ги скрили и продължили да живеят спокойно и щастливо.

Веднъж те счукали чудния корен и го сложили на слънце – да се суши. Седнали наблизо и чакали търпеливо.

В това време главният нат, който наблюдавал хората на земята, си помислил:

– Ако се появи лекарство, което съживява мъртвите, няма да е за добро. Та нали ще оживеят не само добрите, но и лошите хора…Трябва да им отнема вълшебния корен!

Нат[2] се превърнал на ястреб, спуснал се стремително, грабнал корена. Кучето захапало крилото му. Полетял нат, кучето – здраво вкопчено в крилото му, също се издигнало в небето. И повече не се завърнало на земята. Останало там – сред звездите. Препуска подир слънцето и луната. И понякога ги захапва. Ето затова има слънчеви и лунни затъмнения.

Това разказват старците от народа инта на своите внуци.

Снимката е от сайта:

http://nauka.bg/sites/default/files/field/image/12734136.jpg

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ.л-ра, 1976, с. 148-151.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до приказките от Мянма (Бирма, Мианмар).