Завет
Как синът изпълнил заветите на баща си
Адыгска приказка
“Един-единствен син имам. Не съм богат, но и бедняк не съм.” – мислел си бащата. Разбирал, че умира. Тревожел се за сина си, знаел че не е особено умен. Затова го оженил за умна и работлива мома. Надявал се, тя да опази късмета и богатството на семейството. На смъртния си одър рекъл:
– Сине, обещай ми, че като умра, ще помниш четирите ми съвета:
Първо: Като седнеш да ядеш, яж мед.
Второ: Всяка сутрин обувай нови обувки.
Трето: Понесе ли жена ти, разведи се с нея.
Четвърто: Изпълниш ли първите ми три съвета, но ако късметът все бяга от теб – иди в конюшнята. Там виси въже с кука на края. Овеси се на нея.
Обещал синът да изпълни заветите на баща си. Скоро старецът починал. Погребал го синът. Малко пари оставил селянинът, скоро те свършили. Че как иначе?! Всеки ден мед ядял синът и всяка сутрин нови обувки обувал. “Изпълнявам първите два завета на баща си.” – мислел си.
Понесла жена му. Върнал я той при родителите ѝ. “Изпълних и третия завет”- рекъл и си тръгнал, макар че много му било мъчно за невестата.
Скоро троха хляб не останала в дома му. Срамувал се да проси. Обикалял из аула и все се надявал да го нагостят. Но съселяните му вече не го пускали да влиза дори в дворовете им. Когато съвсем прегладнял, отишъл при месарите. Дали му те парче дроб. Благодарил им той и тръгнал към къщи. Изморил се, поседнал. Дроба оставил на оградата, но неочаквано орел се стрелнал, грабнал го и отлетял.
Гладен и тъжен продължил да върви. Видял непознати ездачи да влизат в дома на съседите. Вмъкнал се след тях и той. Донесли гозби за гостите. Похапнал, развеселил се. Разказал за орела, който откраднал дроба от оградата.
– Аме че лъжа! – разсърдил се стопанинът и го изгонил.
“Защо ми е да живея така?! Изпълнявам заветите на баща си, а късметът все бяга от мен. Я по-добре да отида н конюшнята и да изпълня последния завет на татко. Пък да става, каквото ми е писано…”.
Речено-сторено. Обвил въжето около врата си, отпуснал се – щом ще мре, поне бързо да е. От тежестта му въжето се откъснало от тавана, паднала една дъска, върху главата му се изсипала цяла торба жълтици. Скочил синът, зарадвал се. Разказал на невестата си, как изпълнявал заветите на баща си. Засмяла се тя. Рекла:
– Ех, стопанино, нито един от заветите не си разбрал и не си изпълнил. Умен мъж бе свекърът, затова е скрил торбата с жълтици в конюшнята.
– Е, сега забогатях, но по-умен не станах.
– Напротив! Щом си разбал това – поумнял си. А и не хукна да харчиш жълтиците. Първо за жена си и детето си помисли. Така ли е?
– Така е. Но съветите на татко още не мога да разгадая.
– Аз съм ти невеста – в добро и зло – до теб да бъда. Да ти помагам. Заветите на баща ти – за двама ни се отнасят:
Първият: Яж, само когато си гладен, тогава всичко ще ти се струва сладко като мед.
Вторият: Почиствай всяка сутрин обувките си. Така винаги ще изглеждат като нови. Ако си чист и спретнат, повече ще те уважават.
Третият: Не ходи в женската половина на дома, докато жена ти не роди.
Четвъртият завет е бил да се овесиш, а не да се обесиш. Да отпуснеш тежестта си върху куката, за да изксочи торбата с жълтиците.
Баща ти е искал да изстрадаш грешките си и да разбереш, че за да живееш добре, трябва да вярваш на близките си и да се съветваш с тях.
Семейството заживяло добре. Спазвали заветите на бащата. Почитали гостите – никой не си тръгвал гладен от трапезата им. Веднъж съседът също дошъл. Нагостили го. Решил мъжът да се пошегува. Разказал, че орел отнесъл от двора му желязна гира. Никой не се усъмнил.
– Ех, съседе, когато бях беден и гладен, ти ме изгони от дома си. Не ми повярва, че орел е отнесъл дроба, който бях оставил върху оградата. А сега се преструваш, че вярваш на една явна лъжа…
Засрамил се съседът, но не се разсърдил.
– Тогава постъпих несправедливо. – рекъл.
Сдобрили се. Живели дълго и щастливо.
Сказки адыгских народов. – Москва : Изд. “Наука”, 1978, с. 325-327.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.
Към адыгската приказка “Курджимуко Лаурсен – 1”.