Дъщерята…- 1

 

Дъщерята на владетеля Зарзанд

Арменска приказка – първа част

 

Живял някога беден сирак на име Аслан. Името му означавало “лъв”. Нарекли го така заради необикновената му сила. Веднъж хванал и с голи ръце удушил огромен вълк. Благодарил му стопанинът на овцете – направил го главен пастир.

От нищо не се страхувал Аслан, помагал на овчарите.  Нощем замръквал далече от селото, поверявал стадото на овчарските кучета – те да го пазят, а той лягал да спи. Своята торба – хурджин оставял върху някой камък.

Веднъж му се сторило, че някой взема храна от хурджина му. Вечерта вътре имало четири яйца и две питки, а на сутринта половината ги нямало. Решил той да издебне крадеца, да разбере, кой краде храната му. Поставил  пак хурджина си върху камъка и се престорил че спи. В полунощ чул шумолене. Видял чудно красива девойка да отваря хурджина. Извадила питката, отчупила половината, похапнала, пийнала глътка водица и се наканила да си върви. Скалите се разтворили и тя пристъпила към тях.

Малко преди да изчезне зад скалната порта Аслан успял да я спре – хванал дрехата на красавицата.

– Моля те, пусни ме! Само беди ще ти донеса! Много мъка ще ти причиня.

– Не се боя! Ти си толкова красива, че бих умрял заради теб!

– Благодаря ти за тези думи. – отговорила девойката. – Щом си толкова добър и безстрашен, ще ти разкажа моята история:

Зад седемте високи планини се намира царството на могъщия владетел Зарзанд. Аз съм неговата дъщеря.

Преди година врагове нападнаха страната ни. Баща ми се отправи към бойното поле с войските ни. Останах сама в двореца. Тогава долетя Белият Дев. Отвлече ме.

Четирийсет дни ме моли да му стана невеста. Отказах. От мъка той се разболя. Рече на майка си:

“Аз навярно ще умра – няма да мога да се оженя за нея. Отведи я и я скрий! Никой да не я открие! Щом няма да е моя, никой няма да се ожени за нея!”

Така се озовах вътре в планината, в тъмната пещера. Майката на Белия Дев каза на Скалата:

“- Камъко, камъко, отвори се, приюти дъщерята на цар Зарзанд. Нека остане тук, докато не дойде за нея момък с миртова[1] клонка в ръка. Ако лястовичките му помогнат и той те докосне три пъти с тази клонка, пусни дъщерята на владетеля Зарзанд! А засега я пази като очите си! Камъко, камъко, ще се отваряш само за един час – точно в полунощ. Ако някоя нощ тя не се завърне, смъртта ще я порази!”

Това е всичко. Трябва да се завърна в своя скален гроб.

– Аз ще те спася, красавице! – рекъл Аслан.

Сбогувал се с овчарите и тръгнал да търси лястовичките. Бродил той дълго по света – от дом към дом, от село на село, но лястовички никъде не намерил.

 

Едва в края на най-далечното село видял лястовиче гнездо под стряхата на малка къщурка и две лястовички да сноват напред назад.  Поканила го стопанката – бедна старица. Запалила свещ.

– Здравей, майчице.

– Добре си дошъл, сине.

– От далеч ида. Ще ме приютиш ли?

– Гостите небето ни ги изпраща. Влез, ела да похапнеш.

Нахранила го, приготвила му постелята.

На разсъмване Аслан излязал навън и чул чуруликането на лястовичките. Заслушал се и изведнъж започнал да разбира езика им.

– Женичке! – рекла едната лястовичка.

– Кажи. Какво има? – отговорила другата лястовичка.

– Това Аслан ли е? Дето ни хранеше с трошици?

– Той е.

– А защо е дошъл?

– Търси, как да освободи пленницата.

– Е, нека като си тръгва, да прегърне старицата, три пъти ръка да ѝ целуне и три пъти да рече: “Благодаря ти, добра майчице!”. Тя ще го научи, как да помогне на пленената девойка.

Влязал Аслан и видял – старицата вече шетала, приготвяла му закуска.

– Аз бързам, майчице. – рекъл Аслан.

Сбогувал се със стопанката. Три пъти ръка ѝ целунал, три пъти ѝ благодарил.

– Иди, синко, не бой се! Ще победиш триглавия Дев. Ще освободиш дъщерята на владетеля Зарзанд. Ето ти четиринайсет жълъда. Четиринайсет дни ще се катериш из планините, дорде стигнеш крепостта на Белия Дев. Всеки ден яж по един жълъд. От тях по-силен ще станеш.

Ето ти и два ореха. Като се отдалечиш от селото, там, дето никой не може да те види, счупи орехите.

Ето ти още гърне с вода и чувалче с брашно.

Майката на Белия Дев пази крепостта. Пръсни с водата лицето ѝ. Тя ще заспи и три дни няма да се събуди. Край леглото ѝ, във ваза е поставена миртова клонка. Вземи я и побързай – иди до пещерата.

Още веднъж благодарил Аслан на добрата старица  и тръгнал на път. Намерил закътано място накрай селото – никой да не го види, когато чупи орехите. От единия орех изскочил огнен кон. В другия намерил меч, щит и разкошни дрехи.

 

Към втората част на арменската приказка “Дъщерята на Зарзанд – 2“.

[1]Миртата е южно вечнозелено дървесно растение с бели благоуханни цветове, което символизира славата или любовта. Расте в средиземноморските области.