Дъщерята на стария Олекшин – 7
Алтайска приказка – седма част
Завърнала се девойката в родния край. Когато наближили юртата на Тайбон-хан, пъстрият кон я предупредил:
– Не сядай на почетното място, колкото и да те молят зайсаните, колкото и да настоява владетелят!
Влязла девойката в юртата на Тайбон-хан. Оставила двата бокала-джиракы и шубата от бял рис.
– Ето това, което искахте!
Хванал я за ръката Тайбон-хан, обградили я деветте зайсани, повели я към почетното място, покрито с бели кожи.
– Не ми прилича, тук да седя. Това почетно място е за владетеля и неговите съветници. – рекла девойката, завъртяла се и ловко метнала хана върху кожите, като повлякла и жена му и деветте зайсани.
Провалили се те в дълбоката яма, която били изкопали, набучили се на острите колове, които приготвили, за да погубят храбрата дъщеря на стария Олекшин.
Не напразно народът казва: “Който копае яма другиму, сам пада в нея!”
Завърнала се девойката у дома. Заживели трите сестри задружно – за гордост и радост на старите си родители.
А славата на най-малката дъщеря на стария Олекшин се носела през девет земи в десета. Стигна и до нас, нали?
Ако ви се иска да прочетете или чуете още алтайски приказки, изберете си от азбучния указател – индекса за бърз достъп.
Източник:
СКАЗКИ народов СССР. – Минск : Юнатцва, 1984, – 352 с. (стр. 216-232, приказката е преразказана от М. Булатов)
(Библиотека Отечественной и зарубежной класики)
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към индекса “Приказки от други народи”.