Доброта и алчност

 

 

Доброта и алчност

Каренска приказка

Карените се народност от Мянма (Бирма, Мианмар)

Имало някога стара жена на име Пхитоун. Тя била много бедна. Живеела в селце, насред гората. Нямала си тя нито мъж, нито дечица, нито роднини, които да ѝ помагат. На близкия хълм обработвала малка оризова нивица и тъй се прехранвала. Пхитоун била добра и жалостива старица. Дори и мравка не би обидила.  Или както казват по нашия край: “На мравката път правела.”

В дъждовно време, ако срещнела мокро кученце, треперещо от студ, Пхитоун го прибирала в дома си, да го стопли край огнището, да го нахрани и приласкае. Кученцето махало с опашка и я гледало с благодарност. Старицата наистина имала добро сърце.

Домът ѝ бил близо до малко езеро. Веднъж Пхитоун седяла на брега. Видяла малка птичка, като камък да пада във водата. Била ранена. Стрела стърчала от крилото ѝ. Ловец я бил прострелял. Птичката била ни жива, ни мъртва от страх и болка. Докато я вадела от водата, понечила да клъвне старицата, но Птихоун ласкаво заговорила:

– Не се бой от мен. Няма да ти причиня зло. Обичам всички птици и зверове. Ще те излекувам и ти отново ще полетиш.

Старицата отнесла ранената птица в дома си. Промила раните ѝ, наложила ги с лечебни треви. Направила бамбукова клетка и поставила там птицата. Всеки ден намирала в гората плодове, с които я хранела. Скоро раните заздравели и птичката вече можела да лети. Тогава Пхитоун рекла:

– Ти вече си здрава. Аз изпълних дълга си. Ако искаш, лети на воля. Свободна си. Но, моля те, не ме забравяй.

След тези думи Пхитоун отворила вратичката на клетката и пуснала птицата. Тя погледнала с благодарност своята спасителка, размахала криле и отлетяла.

Как е изглеждала птицата ли? Кой знае… Може би е била индийски жерав – най-високата летяща птица в света, открита през 1996 г около делтата на река Иравади в Мианмар. Индийският жерав е висок метър и осемдесет и два сантиметра?!

indiiski_zherav

Из сайта:

http://85.14.28.175/teenproblem/teenproblem/files/articles/576×371/20951_6093_1279634804.jpg

Или птицата е била диамантен жерав, който живее в непроходимите тъмни гори на Мианмар:

diamanten_fazan2

Из сайта:

http://pticevad.ovo.bg/porodinowa/diamanten_fazan2.jpg – снимка 2

thumbnail.ashx

Из сайта:

http://www.index.hr/lajk/Images/UserImages/Original/Image_16734.jpg

Е, може и да е била още по-красива – птица от страната на бирманските приказки… Опитайте се да я нарисувате!

Птицата след няколко дни се завърнала, полетяла над малката нива, където старицата се грижела за ориза, с който едва-едва успявала да се изхранва. В клюна си носела голям плод. Пуснала го право в ръцете на добрата старица. После отлетяла, скрила се в гората. Пхитоун отхапала от плода. Той се оказал много вкусен. С благодарност старицата си помислила: “Зверовете и птиците оценяват стореното добро, а  хората…” Засадила тя костичката от плода в градината пред дома си.

Скоро поникнало красиво дърво. Разцъфнали уханните му цветове. Налели се едри плодове. Когато узрели, Пхитоун откъснала и разрязала един от тях. Но вместо вкусната вътрешност, вътре имало прекрасен рубин. Толкова красив, че дори и в съкровищницата на владетеля нямало такъв.

rubin-14

Снимката е от сайта: http://www.misteriq-bg.com/rubin.html , където има интересни данни за рубините. Мянма е прочута с добива на рубини.

Старицата продавала рубините и вече никога не гладувала – нито тя, нито бедните ѝ съселяни. Погрижила се и за децата им – да се изучат, занаят да научат, та честно – с труда си, да се прехранват.

Но в селото живеела и една зла жена. Завистницата не обичала добрите хора, винаги се опитвала да им навреди. Решила да открадне вълшебните плодове. Но все не успявала – ту стопанката внезапно излизала на двора, ту някой съсед идвал на гости. Нямало що да стори – наложило се да помоли Пхитоун:

– Разреши ми да откъсна един от твоите вълшебни плодове.

Добрата старица набрала няколко плода и ги подарила на злата жена. Но тя била алчна – искала всички плодове от дървото да бъдат само нейни. Затова издебнала стопанката и когато тя не била у дома, промъкнала се, покатерила се на дървото и обрулила всичките плодове. Отмъкнала ги и ги скрила в своя дом. Започнала бързо, бързо да ги разрязва, но вътре не намерила искрящи рубини, а отровни змии. Съскали те и пълзели към нея, забивали зъби в тялото ѝ и изливали отровата си. До смърт я нахапали.

Не напразно хората казват: Не чакай пощада за зли дела!

 

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 471-473.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова

 

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.