AEDVIL

Как вразумили мулла

Даргинска приказка

Живял някога един похотлив мулла – все чуждите жени заглеждал, мира нямали от него. Веднъж дори казал на Хасу, тайно да прошепне на майка си думата “бедро”. Момченцето било само на седем години, едва започвало да срича Корана. Майка му била млада, много красива и скромна жена – със стройно тяло, прекрасни очи, сговорчив характер и достойно поведение.

Мулла отдавна си я бил набелязал и макар че бил стар и безобразно грозен, с нетърпение очаквал подходящ случай. Знаел той, че е двойно по-неприлично един мулла, да ухажва чужда жена, че това е против повелите на Аллах, но въпреки това рискувал да стане за срам със заръката, която дал на своя малък ученик.

Предало детето думите на мулла. Възмутила се жената, но решила да се престори, че нищо не е разбрала. Надявала се, Господ да накаже нечестивия божи служител. Но той не преставал да напомня на детето, питал го, какво е отговорила майка му. Тогава тя разказала всичко на мъжа си. Умен бил той и не се страхувал от никого. Рекъл:

– Нека Хасу да каже на мулла, че аз сутринта заминавам на дълъг път, а ти го каниш на гости вечерта. 

Донесъл бащата десет чувала с пшеница, насипал ги в мелницата, която магарето задвижвало в плевнята до гостната. После се скрил. 

А мулла се накиприл с най-новите си дрехи, които пазел за джума – така мюсюлманите от тоя край наричат петъчния ден, в който се молят в джамията. Искало му се по-важен и по-богат да изглежда – накичил се с тежка златна верига, счупен часовник, компас и едва дочаквайки да се стъмни, хукнал към дома на Хасу.

Кипял котелът над огъня, печало се месо над жаравата, майката на Хасу приветливо посрещнала “госта”. Мулла, макар че бил много лаком, дори не изчакал вкусните гозби – разсъблякал се, изтегнал се на дивана, облегнал се на везаните възглавници.

Изведнъж пред портите се чула кашлица. Връщал се бащата на Хасу. Изплашил се мулла, прошепнал:

– Къде?! Къде да се скрия?

– В плевнята. Аз ще кажа на мъжа си, че магарето мели пшеница. А ти върви по-бързичко, не спирай! Да не се усъмни мъжът ми.

И тя впрегнала мулла, да върти воденичния камък вместо магарето, което спокойно си похапвало сено в обора.

Влязъл бащата в стаята. Заговорил с жена си – обяснявал, защо се е наложило да се върне. Мулла чувал всичко и въртял ли, въртял воденичния камък. Уморил се, все по-бавно и по-бавно крачел.

– Какво му става днес на нашето магаре? Много бавно се движи. Нахрани ли го?

– Да. Ти иди да си отдъхнеш, уморен си.

– Я да му ударя аз една две тояги на това проклето магаре – да го накарам по-бързо да върви.

Като чул това мулла се разбързал и не посмял да спре до сутринта – смлял всичкото зърно – и десетте чувала. Едва успял мулла незабелязано да се измъкне – без дрехи, грохнал от умора.

На другия ден, както винаги, Хасу отишъл при мулла, да изучава Корана и рекъл:

– Мулла, мама заръча да ти кажа “бедро”.

– Ах, огън да я изгори! – уплашил се мулла. – Нима толкова бързо свършихте брашното? Та нали вчера десет чувала смелих!

Източник:

ПРОДЕЛКИ хитрецов. – Москва : Изд. “Наука”, 1977, с. 507-508.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до даргинските приказки.