България
Столица: София – В Европейския съюз тя е на 14 място – с население 1 241 675 души.
Официален език: български
Валута: лев (BGN)
Знаме: Трикольор – бяло, зелено, червено.
Форма на управление: Парламентарна република. Член на Европейския съюз от 2007 година.
България е държава от Югоизточна Европа. Заема 23 % от Балканския полуостров. Граничи с: Румъния на север, Черно море – на изток, Сърбия и Северна Македония – на запад, Гърция – на юг, и Турция – на югоизток.
Население: 7 милиона: българи – 84,8%, турци – 8,8%, цигани – 4,9%, 1,5% – други етноси.
Вероизповедания: православни християни – 59%, мюсюлмани – 7,8%, протестанти – 0,9%, католици – 0,7%, други религии– 0,13%, 31% – не са посочили религия.
Големи градове: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Добрич, Силистра.
Площ: 111 km2 Над 35% от общата площ на страната е покрита от гори.
Планини: Стара планина, Рила, Пирин, Родопи, Странджа.
Най-висок връх: Мусала в Рила – с надморска височина 2925,4 метра
Най-красивите български езера: в Рила и Пирин. Вижте няколко снимки от Седемте Рилски езера:
“Бъбрека”
“Окото”
Ще уголемите снимките, като кликнете върху тях. Те ще се отворят на нов екран.
Със стрелката от горния команден ред, можете да се върнете пак тук, за да отворите звукозапис или нова снимка.
Реки: Дунав (общо 2860 км, в България – 471 км);
Десни притоци на Дунав от България: Искър )368 км), Янтра (268 км), Вит (189 км), Огоста (144,1 км), Суха река (126 км), Лом (93 км)
Други големи български реки: в Северна България: Камчия (247 км).
В Южна България: Марица (472 км), Струма (415 км), Тунджа (390 км), Арда (272 км), Места (242 км)
Природни забележителности: Най-големи резервати:
край река Дунав: “Сребърна”, “Русенски Лом”;
край Черно море: “Калиакра”, “Камчия”, “Ропотамо”;
в планините: Национални паркове: “Пирин”, “Рила”, “Централен Балкан”.
защитена територия – скален феномен – “Чудните мостове” в Западните Родопи;
Икономика: Живеем с надежда, че ще дойде това време, когато нашата икономика ще заеме достойно място, сред Европейските държави.
Официални празници: 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово и Коледа, 1 януари – Нова година и Сурваки, 3 март – Освобождение от османското владичество, Според православния календар – през април – Великден,
6 май – Гергьовден – Ден на храбростта и българската армия (празник на град Русе),
24 май – Ден на българската просвета и култура и на Славянската писменост,
6 септември – Ден на Съединението на България, 22 септември – Ден на Независимостта на България, 1 ноември – ден на Народните будители.
Особено тачени фолклорни празници – Кукерските игри; 1 март (прочутите български мартеници); Бабинден; Трифон Зарезан; Еньовден.
От горния команден ред можете да се върнете пак тук, след като затворите файла с рисунката или снимката на фолклорен костюм, която сте разгледали.
Фолклорни костюми от придунавските български земи: Кулско; Видинско – 1, 2, 3, 4, 5, 6; Ломско – 1, 2, 3, 4; Никополско – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8; Свищовско; Русенско – 1, 2, 3, 4, 5, 6; Тутраканско; Силистренско – 1, 2, 3.
2014 – Видинско – галерия – автентични фолклорни костюми – снимани от Красимир Каменов.
Източници:
Велева, М.Г. и Евг. Ил. Лепавцова. Български народни носии в Северна България през 19 и началото на 20 век. София, БАН, 1960 г.
Комитска, Анита и Веска Борисова. Български народни носии. Национален етнографски музей при БАН. Библиотека – Сите българи заедно – № 3. Редактор Никола Григоров София, 2005 г.
Приказките, музиката, снимките и рисунките са предмет на авторско право и не може да се ползват с цел печалба.
Сайтът http://aedvil.eu се изработва безплатно в помощ на учители, библиотекари и родители.
Фолклорни инструменти: кавал, гъдулка, тамбура, кларинет, акордеон, гайда, тъпан. За всеки инструмент, характерен за българския фолклор, има препратка към видео-записи с изпълнения на видни български музиканти.
Преди да отворите нов видео-клип, уверете се, че сте изключили предходния, който сте гледали и слушали. От горния команден ред можете да се върнете пак тук или към страницата, от която идвате.
В помощ на педагози, родители и библиотекари – кратки звукозаписи: „Славей ми пее“ (2:21) – изпълнение на децата от Русенския ансамбъл “Зорница” – вокален педагог и ръководител на битовия хор – Светлана Недкова
Импровизации по фолклорни мотиви, изпълнени от Оркестъра на Русенския ансамъл “Зорница”
акордеон – Мирослав Куршумов (0:48)
гайда – Деян Старчев (1:01)
кавал – Деян Георгиев (0:56)
тъпан – Велизар Узунов (0:19)
Песни
Една от най-хубавите песни на Мита Стойчева, снимки от ежегодното национално надпяване “Авлига пее” в село Обединение, община Полски Тръмбеш. (3:30)
За най-запалените почитатели на родните песни и танци – ползвайте архива на “Иде нашенската музика” – от 2019, 2018, 2017, 2016, 2015 година. Всяка събота от 13 до 14 часа – на живо можете да се радвате на това прекрасно предаване на Българската национална телевизия.
Фолклорни танци – снимки:
2014 година – “Фолклорна плетеница” – снимки от спектакъла на Русенския фолклорен ансамбъл “Зорница”.
За да увеличите снимката, кликнете върху нея, а после – със стрелката от горния команден ред се върнете пак тук.
„Фолклорна плетеница” спектакъл на Русенския фолклорен ансамбъл “Зорница”. Главен художествен ръководител и хореограф – Милка Железарова, хореографи Иван Кръстев и Явор Пиргозлиев, вокален педагог на хора и школата Светлана Недкова, ръководител на оркестъра – Иван Иванов. Още снимки от спектакъла – 6 юни 2014 година: : 1, 7, 8, 9, 10, 11, 13, 15, 16.
А ето и снимки от 50 годишнината на Русенския ансамбъл”Зорница”:
„Дърво се вие, дорде е младо“ – 8 юни 2019 година – спектакъл на Русенския фолклорен ансамбъл “Зорница” – 50 години от създаването му. Още снимки от този спектакъл: 6, 7, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 16. “. Главен художествен ръководител – Милка Железарова, хореографи: Милена Михова и Добрин Райчев, диригент на битовия хор Светлана Недкова, ръководител на оркестъра – Цончо Дочев.
Разновидности на хорото, характерни за придунавските райони на Северна България. (Можете да използвате тези видеозаписи, за да се научите и вие да танцувате нашите прекрасни хорá.)
Оркестрови изпълнения – авторски творби, основани на българския фолклор:
Крайдунавска (5:41) – музика Георги Андреев, FORTISSIMO FEST – 10 септември 2011, диригент Максим Ескенази,
Крайдунавска приказка (7:01) – Христина Белева и фолклорен оркестър на БНР , диригент Димитър Христов, музика Георги Петров, аранжимент Георги Андреев.
Претворявайки родния фолклор, обединявайки музика, танц, сценография, изключителният хореограф Иван Донев и творческият екип на ансамбъл “Найден Киров” постигнаха непостижимото – на сцената оживя картината “Ръченица” нарисувана през 1894 година от Иван Мърквичка. Вижте откъс от този спектакъл: ВИДЕО. (Запис от архива на Анамбъл “Найден Киров”)
Към “Кукли с български фолклорни костюми”
Към индекса “Сладкодумци”.
Към “Сладкодумци от началото на 20 век“.
Към общия индекс “Приказки”.