AEDVIL

Везирът и трите мъдри съвета на Бахлул

Татска приказка – първа част

Веднъж везирът на един падишах се разхождал из града. Стигнал до брега на морето. Гледа, на брега седи Бахлул, издигнал три купчинки на пясъка и нещо си шепне. “Какво ли означава това?”- запитал се везирът. Доближил се до Бахлул и го поздравил:

– Салам алейкум!

– Ваалейкум ассалам! – отговорил мъдрецът.

– Какво правиш тук! – запитал везирът.

– Събирам пясъка на купчинки. – отговорил Бахлул.

– Защо се занимаваш с такова безплодно занимание? – удивил се везирът.

– Във всяка от тези купчинки е заключено по едно изречение. Ако искаш да ги узнаеш, трябва да заплатиш за всяко от тях по сто туме[1]. 

Везирът дал на Бахлул сто ирански жълтици. Мъдрецът развалил първата купчинка и казал:

– Никога не доверявай тайните си на жена!

Везирът харесал изречението и пожелал да узнае следващия съвет на мъдреца. Дал му още сто туме. Бахлул прибрал жълтиците, разпилял втората камарка с пясък и рекъл:

– Никога не разчитай само на богатството – то идва и си отива, докато занаята е винаги в ръцете ти.

Везирът харесал и този съвет, платил още сто туме, за да чуе и третата мъдрост.

– Никога не се доверявай на благосклонността на шаха!

Като изрекъл това, Бахлул изхвърлил в морето парите, които везирът му дал.

– Бахлул, защо изхвърли жълтиците в морето?

– Мога и да не ти отговоря, но все пак ще ти кажа: За да разбереш, че не заради пари те съветвах!

Много дни след тази среща на брега, везирът решил да провери правилен ли е първият съвет на Бахлул. Шахът имал любим джейран. Решил везирът да го открадне. Скрил го в своята конюшня. После тайно от жена си купил козле и също го скрил в конюшнята. После казал на жена си:

– Отмъкнах любимия джейран на падишаха. На никого не казвай за това.

– Добре. – съгласила се жена му. – Хайде да го заколим и да го изядем!

Тогава везирът заколил козлето. Главата и краката му хвърлил в реката, а месото донесъл на жена си.

– Ето, приготви шашлык[2]. – казал везирът.

Здравата си похапнали. Няколко дни хапвали, пийвали и се надсмивали на падишаха, който търсел къде ли не своя любим джейран.

Минало доста време, веднъж везирът се скарал за нещо на жена си. разсърдила се тя, развикала се:

– Ти открадна джейрана на падишаха и го заколи! Крадец си ти! Ето, какъв си!

В това време покрай двореца на везира минавали слугите на падишаха. Веднага разказали на господаря си, какво са чули. Лоши пламъчета припламнали в очите на падишаха. Заповядал да доведат при него везира.

– Отсечете му главата! – заповядал владетелят.

Паднал на колене везирът, замолил:

– О, почтени господарю, толкова години вярно ти служих! Вземи богатството ми и жена ми – красавица е тя, но пощади живота ми!

– Не! – креснал владетелят.

Разказал му везирът, как срещнал Бахлул на брега на морето, как пожелал да провери верни ли са мъдрите му съвети, как скрил джейрана в конюшнята си, купил и заколил козлето, докато жена му си мислела, че приготвя шашлык от любимия джейран на падишаха.

– А той жив и здрав си живее в моята конюшня. – завършил разказа си везирът.

Към втората част на татската приказка

“Везирът и трите мъдри съвета на Бахлул – 2”.