AEDVIL

Адыги – така се наричат народите, които живеят в централната част на планината Северен Кавказ: кабардинци – в Кабардино-Балкария, адыгейци – в Адыгея. Черкези, абазини и убыхи живеят в Карачаевско-Черкезката автономна област на Руската федерация. Край изворите на река Кубан – черкезите, а по долното течение на реките Лаба и Кубан – адыгейците са основното население.

Близки до адыгските народи са абазините и убыхите. Езикът и културата им са близки до абхазките.

Обичаи

Сред висшите съсловия било широко разпространено аталычеството – давали децата си да ги отгледат в дома на уважавани хора, които добре познават народните традиции.  Детето нямало право дори да се вижда с родителите си, докато не порасне достатъчно, за да докаже, че може да се труди и живее според законите на честта. Намыс – така наричали планинците честта. Вярвали, че запазят ли честта си,  семейството винаги ще се радва на щастие, уважение и успех.

Прехранвали се със земеделие, животновъдство, коневъдство. Прочутата порода кабардински коне е особено известна и ценена. Мъжете били ловци, ковачи, майстори на оръжия, бижутери. Жените  – тъчели, бродирали със златни нишки и коприна.

Характерно за планинците е уважението към възрастните. Младите не бивало да сядат в присъствието на по-възрастните или пред гостите. Ценели се качества като умереност, ездачески умения и смелост. Не било прието да говориш за това, че си гладен. Дори и най-бедните бързали да нахранят госта си. Високо се ценяло гостоприемството. Строели в двора си отделна къща за гости – кунацка.

Традиционна храна – варено или печено овчо, телешко или птиче месо, бульони от тях, кисело мляко, шашлык – парченца от сушено или печено месо. Кокошка с лютив сос с червен пипер – любима на черкезите. Към месните блюда се добавя „паста“ – твърдо сварено пшенично брашно.

Напитка – махсыма – приготвя се също от пшенично брашно. От мед и пшенично брашно или просо правят и “буза”. Пият я винаги на сватби или големи празници. Напомня ли ви това за нашата “боза”? Да?

Ако прочетете приказките на адыгските народи, ще откриете, че освен бозата има още много общи неща, които нашите народи харесват и ценят: честта, остроумието, щедростта.

Народно творчество

Адыгският фолклор има много общи черти с осетинския, балкарския, карачаевския, ингушетския. Мотивите от адыгските народните приказки са характерни и за народите от Дагестан и Чечня.

Най-хубавите истории за воинската доблест на планинците са създадени в централните части на Северен Кавказ – това е нартският епос. 

Приказките на адыгските народи включват: адыгейски, балкарско-карачаевски, кабардински, черкезки, абазински и убыхски народни приказки.

Към индекса за бърз достъп до текстовете и звукозаписите на адыгските приказки, които избрах за Вас.

Вижте адыгската Баба Яга.

адыгската Баба Яга

Джегуаго

В черкезкото народно творчество централно място заемат народните сказания, общи за повечено адыгски народи. От древни времена младежите доказвали своята сила и ловкост в любимите народни игри и състезания – джегу. Там най-желани гости били джегуако или джегуаки – професионални изпълнители на героични сказания, песни и приказки за смели ловци и ездачи – джигити. Те свирели, пеели, рецитирали, разказвали. Ползвали се с голямо уважение.

Фолклорни костюми

Черкезката се шиела обикновено от вълнен плат. С бяла черкезка се обличали най-прочутите войни от видни семейства. Тесни, издължени джобове от двете страни, на нивото на гърдите, били отличителна черта на черкезката – използвали се, за да се поставят в тях боеприпасите. Винаги пристягали черкезката с колан, който подчертавал стройната фигура на ездача. Черкезката била символ на мъжката войнска чест и доблест. Може би затова станала част от казашката униформа.

В ежедневието и жените и мъжете носели кожени обувки с равна подметка, наречени “чувяки”.

Традиционна женска дреха – шалвари, туникообразна блуза, върху нея дълго до петите разтворено палто със сребърен или златен колан, бродиран нагръдник, украсена със злато – бродирана шапчица, В бродериите често се срещат елементи от животинския и растителен свят.

Черкезките девойки били изящни и гъвкави, облечени в традиционната дреха – сай, изработена от плътна коприна или сукно. Обличали я върху блуза или сукман. Пристягали я с колан, бродиран с коприна или с орнаменти от злато и сребро. Обували специални дървени обувки, с които пристъпвали грациозно. Това са най-старият вид обувки на адыгските народи, запазени и до днес като елемент на националната носия. Всяка девойка обувала такива обувки на сватбата си или на празник.

Вижте текста и илюстрациите, свързани с адыгските фолклорни костюми и танци – в “Още за…”.

Религия

До 12 век по-голямата част от хората в този край били християни. Около 14 век – масово приели мюсюлманството. Почитали и древните си богове.

Музикални инструменти

Много от специфичните народни музикалните инструменти вече са изчезнали. Други се използват все още: цигулка, джамей, ихарчач (ударен инструмент). На тях свирели мъжете. В края на 18 в. хармониката била заимствана от Русия и станала много популярна – особено сред жените.

Чуйте и огненият ритъм на черкезката – 1 и кабардинската – 2 лезгинка. 

Песен – 3 от Кавказ, родена от дързостта на ездачите.   

Чуйте чудесната балкарска – 4 лезгинка, от която ще ви се прииска да се метнете на седлото и да пришпорите коня….

Научете повече за кавказкия танц ЛЕЗГИНКА.

Чуйте и изпълненията, които избрах за Вас: 5, 6.

Към индекса за бърз достъп до адыгските приказки.