Адвокат
Пророк Илья – адвокат
Еврейска приказка
Живял някога беден евреин с много деца – едно от друго по-малки. Всички искали да ядат. Как да ги изхрани? Решил той да купи крава, поне мляко да има за най-малките. Но пари откъде да намери?! Вече силица не му останала – по цял ден работел, а вечер децата му пак гладни си лягали.
Една вечер сърцето на бедняка се късало от мъка, като слушал плача на гладните си дечица. Изведнъж вратата се отворила, влязъл старец, оставил на масата торбичка с жълтици и без да продума – излязъл. Разбрал беднякът – Илья-пророк се смилил, благословил дома му. Отишъл на пазара, купил крава от един селянин, довел я в къщи. Зарадвали се децата, прегърнала го жена му, за пръв път от много време насам радостта озарила дома на бедняка.
Но това не е края, а началото на приказката.
Прибрал селянинът парите, но си помислил: “Ще си прибера обратно кравата!” Подал жалба в съда: “Беднякът евреин открадна кравата ми!” Знаел селянинът, че всички ще му повярват, ще си помислят “Беднякът не би могъл да я купи. Та той децата си не може да изхрани, камо ли пари за такава скъпа крава да събере!”
В съда беднякът казал, че получил парите от Илья-пророк. Разсмели се, подиграли му се– “Да не сме глупаци, та да ти повярваме!” Решил съдията – на сутринта беднякът да върне кравата, ако ли не – чакат го пет години затвор.
Тръгнал нещастният баща да търси Илья-пророка. Намерил го на пазара. Разказал му всичко. Успокоил го светеца, обещал му да го защити.
На сутринта пристигнал в съда облечен в скъпи дрехи. Разказал на всички, колко трудолюбив човек е беднякът. Дори каменните сърца на съдиите и богатите евреи се размекнали, докато говорел за бедните деца, които ще умрат от глад, ако пратят баща им в затвора.
– Понеже уважаемият съд отсъди, кравата да бъде върната на селянина, аз ви моля да помогнете на нещастните дечица.
Всички дали, кой, колкото може. Дори и селянинът извадил жълтица. Взел я “адвокатът”, подал я на съдията.
– Обърнете внимание, жълтицата е фалшива! Този човек явно прави фалшиви пари.
Изплашил се до смърт селянинът, развикал се:
– Тази жълтица не е моя! Даде ми я вчера евреина, когато купуваше кравата!
– Марш от тук! – изгонил го съдията и присъдил кравата на бедняка.
Засрамил се селянинът и вече винаги, когато идвал на пазар в града, оставял по малко плодове и зеленчуци за бедните.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата еврейска приказка “Святите обувки”.
Към индекса за бърз достъп до еврейските приказки.