Алтайска приказка – пета част Дъщерята на стария Олекшин благодарила на бабичката и се спуснала в царството на Ерлик-хан. Слънцето и месецът останали далече зад нея. Такава тъмнина тя не била виждала – дори и най-тъмната нощ не била тъй непрогледна. Препускал конят през тясна и дълбока клисура, издълбана от стъпките на пътниците. Скалите … Продължение
Алтайска приказка – шеста част Метнала се девойката на седлото, препуснал пъстрият кон, бързо се изкачил на билото. Огледала се девойката, не видяла конете. Сред най-гъстите храсталаци чула – пращят съчки. Досетила се, че там се крият трите коня. Подгонила ги. Три пъти обиколили те юртата на Ерлик-хан, три пъти девойката не успяла … Продължение
Алтайска приказка – седма част Завърнала се девойката в родния край. Когато наближили юртата на Тайбон-хан, пъстрият кон я предупредил: – Не сядай на почетното място, колкото и да те молят зайсаните, колкото и да настоява владетелят! Влязла девойката в юртата на Тайбон-хан. Оставила двата бокала-джиракы и шубата от бял рис. … Продължение