Индекс за бърз достъп до алтайските приказки Алтай Чьорчьокчи: 1. Седемте братя 2. Небесният пир 3. Чьорчьокчи и кайчи 4. Вярната сестра 5. Синигерчето 6. Златогривото конче 7. Баба Баргаа. 8. Каан-Кереде 9. Черният Марал 10. Улькер Каан 11. Алтън Солону 12. Силата … Продължение
Алтай Планината Алтай е разположена в Централна Азия – на територията на Монголия, Русия, Китай и Казахстан – от пустинята Гоби до Сибирската равнина. Най-висок е връх Белуха – 4506 метра. От Алтай извират реките Иртиш, Оби Енисей. Името на планината идва от тюркско алтайски – „Al” означава злато, а „tau” планина. Животинските … Продължение
Чьорчьокчи[1] Използвани са алтайските приказки “Седемте братя”, “Вярната сестра”, “Златогривото конче”, “Синигерчето”, “Каан-Кереде”, преразказани от Ана Гарф и Павел Кучияк, преведени от руски език от М. Дюлгерова. Включени са и български народни приказки за Крали Марко. Литературна обработка – М. Дюлгерова. 01. Седемте братя В ясните безлунни нощи звездите слизат … Продължение
2. Небесният пир Седемглавият човекоядец Дьелбеген се смее със седемте си гърла: – А-ха-ха-ха! Угощението пристига на собствените си крака! Великанът Кобон-очун пухти с лулата си и през облака дим презрително разглежда седмината. Темир-Мизе богатир – синът на небесния цар Тенери-каан, дори не се обръща, не ги поглежда. Пискюлчето … Продължение
3. Чьорчьокчи Напразно питах, напразно се озъртах. Отново бях на поляната, но над Алтай вече се зазоряваше. Гордите кедрови гори натежаваха от едри шишарки. В далечината се белееха заснежените върхове. “Какви ли са тези чьорчьокчи и кайчи?” – мислех си и неусетно се изправих пред една ловджийска колиба: наклонени колове забити … Продължение
4. Вярната сестра Старците край огъня се споглеждат, насърчително се усмихват и пастирчето започва историята за вярната сестра. Из Алтайските планини препускал на златогривия си кон млад ловец. Стрелите му били точни, аилът му – пълен с дивеч. Веднъж, през една мрачна есенна утрин, поел той към източните планини на далечен … Продължение
5. Синигерчето Това се случило много, много отдавна, когато птиците живеели на юг, а пролетно време само ручеите пеели из тези земи. Веднъж пролетната песен на водите донесъл на юг северният вятър. Развълнували се птиците: „Кой пее тъй чудесно? Кой ден и нощ звъни неуморно? Каква ли радост грее, какво ли щастие … Продължение
6. Златогривото конче На сутринта всички отдавна бяха заминали, когато аз най-сетне се събудих. Надникнах – пред аила млад ловец и старец – едър като кедър, преглеждаха стадо марали. Маралите са вид благородни елени, които се отглеждат в Алтай. Те са много красиви животни. Имат стройни нозе, леко издължена глава, големи … Продължение
7. Баба Баргаа Пладне е. Лъчите на обедното слънце струят, ведно с водите на изворчето топло и чисто звучат. Жерав кръжи в небето. Златогривото конче се е спряло в края на поляната, поглежда ни, нетърпеливо потропва: – Да не би ти да си Звездочелото братче на Слънцето и на Луната? … Продължение
8. Каан-Кереде – Не мога повече…Колко дни и колко нощи пълзяхме по тези непристъпни канари! – Потърпи още малко. Студените планински ветрове разраниха и моите крилца. Диль-кель! Близо е вече Слънчевото езеро. – Там човешки крак не е стъпвал. Не знаеш ли, Синигерче, повелята на Слънцето?! – Пазителю … Продължение
9. Черният марал Ето ме отново в аила на Шонкор Сокол. Все още не мога да се помръдна. Увита съм в прясно одрани овчи кожи. Баба Баргаа пак шета край огнището и нещо сърдито нарежда. – Диль-кель! Диль-кель! – зачурулика синигерчето и се вмъкна през отвора над огнището – Пролетта … Продължение
10. Улькер-каан Много ли, малко ли се минало, върнали се седемте братя при Улькер-каан. Поставили разклонените рога на Марала срещу сребърната врата на златния шатър – като два коновръза. От кожата му чувалче за кисело мляко – „арыт“ ушили. Положили го в нозете на Улькер-каан, а чувалчето като черен облак половината … Продължение