5. Синигерчето Това се случило много, много отдавна, когато птиците живеели на юг, а пролетно време само ручеите пеели из тези земи. Веднъж пролетната песен на водите донесъл на юг северният вятър. Развълнували се птиците: „Кой пее тъй чудесно? Кой ден и нощ звъни неуморно? Каква ли радост грее, какво ли щастие … Продължение
6. Златогривото конче На сутринта всички отдавна бяха заминали, когато аз най-сетне се събудих. Надникнах – пред аила млад ловец и старец – едър като кедър, преглеждаха стадо марали. Маралите са вид благородни елени, които се отглеждат в Алтай. Те са много красиви животни. Имат стройни нозе, леко издължена глава, големи … Продължение
7. Баба Баргаа Пладне е. Лъчите на обедното слънце струят, ведно с водите на изворчето топло и чисто звучат. Жерав кръжи в небето. Златогривото конче се е спряло в края на поляната, поглежда ни, нетърпеливо потропва: – Да не би ти да си Звездочелото братче на Слънцето и на Луната? … Продължение
8. Каан-Кереде – Не мога повече…Колко дни и колко нощи пълзяхме по тези непристъпни канари! – Потърпи още малко. Студените планински ветрове разраниха и моите крилца. Диль-кель! Близо е вече Слънчевото езеро. – Там човешки крак не е стъпвал. Не знаеш ли, Синигерче, повелята на Слънцето?! – Пазителю … Продължение
9. Черният марал Ето ме отново в аила на Шонкор Сокол. Все още не мога да се помръдна. Увита съм в прясно одрани овчи кожи. Баба Баргаа пак шета край огнището и нещо сърдито нарежда. – Диль-кель! Диль-кель! – зачурулика синигерчето и се вмъкна през отвора над огнището – Пролетта … Продължение
10. Улькер-каан Много ли, малко ли се минало, върнали се седемте братя при Улькер-каан. Поставили разклонените рога на Марала срещу сребърната врата на златния шатър – като два коновръза. От кожата му чувалче за кисело мляко – „арыт“ ушили. Положили го в нозете на Улькер-каан, а чувалчето като черен облак половината … Продължение
11. Алтън Солону И тогава в дреха изтъкана от лунна светлина излязла Алтън Солону. Прегънал седмият брат дясното си коляно, хванал дясната й ръка: – Нас двамата на земята един огън ще ни грее… – Една шатра ще вдигнем. – Отвърнала Алтън Солону и заедно с братята напуснала небесните … Продължение
12. Силата на родната земя Дълго ме лекува Баба Баргаа. И винаги до мен бяха новите ми приятели Синигерчето, Кукувичката, Звездочелото конче. Често долиташе и Каан-Кереде с птичетата си. И всички искаха приказки от моята далечна земя – от България да послушат. За тримата юнаци и златната ябълка им разказах, за … Продължение
Алтайска приказка – първа част Живял някога в синия Алтай старецът Олекшин. Имал той пъстър кон – бърз, силен и умен. И понеже си нямал син, научил трите си дъщери да яздят и да ловуват. Веднъж в аила се появил вестоносец – препускал и викал: – Война! Война! Тайбон-хан набира … Продължение
Алтайска приказка – втора част Скоро стигнали до вековна гора – черна и страшна. Зайсаните заповядали на хората си път да проправят през гъсталака. Цял ден секли, но не напредвали. Просеката била толкова тясна, че слънчевите лъчи едва докосвали гърбовете на конете, когато се опитали да преминат през нея. Изподрани и … Продължение
Алтайска приказка – трета част Завърнали се деветте зайсани при Тайбон-хан. Разказали му за похода, но за подвизите на девойката дума не издумали. Ядосал се ханът, като видял слепите и сакатите. – Тези не ни трябват! Усмихнала се дъщерята на стария Олекшин: – А ето, какво донесох аз. – рекла и … Продължение
Алтайска приказка – четвърта част Върнала се девойката в своя аил и започнала да крои и шие. А Тайбон-хан и неговите благородни зайсани от страх едва дишали. Когато се съвзели, пак започнали да заговорничат: – Не можа да я стъпче Синият бик. – На дъното на морето Абра живее чудовище … Продължение