Абазинска приказка – втора част 2 – Дръжте го! Хванете го! Не го пускайте! – разкрещяла се господарката. Но слугите само се престрували, че се опитват да хванат присмехулника. – Сега знаем, кого да търсим. – рекъл ханът. Спомнил си той, че когато строили ханския дом, ханът накарал Дадамыж да мъкне тежки … Продължение
Абазинска приказка – първа част 1 Живял някога на света стар коняр – цял живот вярно служил на своя хан, но бил толкова беден, че като умрял оставил в наследство само един кон. Синовете му не получили богатство от баща си, но наследили мъдростта му – и тримата били удивително умни. … Продължение
Абазинска приказка – втора част 2 Изпълнили всичко, а в това време той влязъл тайно при стопанката, помолил я, да му даде кат дрехи на починалия. Тайно направил статуя, облякъл я, покрил я и извикал стопанката. Запитал я: – Прилича ли статуята на бащата? Жената заплакала: – Досущ като него е! … Продължение
Абазинска приказка – първа част 1 В онези далечни времена, когато ханът и неговите хора грабели селяните и жестоко ги наказвали за щяло и нещяло, живял в далечен планински аул много беден старец с малката си дъщеричка – Фатимат. От ранно утро до късно през нощта девойката шетала из къщи: чистела, перяла, … Продължение
Абазинска приказка – втора част 2 На следващия ден – едва-що се развиделило, пратил ханът слуга – бащата на Фатимат да доведе. Разтреперал се старецът – няма как да не отиде. Горко на този, който не изпълни заповедите на хана!… – Какво ти е, дада? – разтревожила се Фатимат. – Да не си … Продължение
Адыгейска приказка Квачката довела пиленцата си на средата на двора. Учела ги да търсят зрънца, червейчета да изравят от земята, за да се нахранят. Дошъл при тях петелът. – Тук – на голата земя – нищо няма да намерите, само време ще изгубите. Елате, ще ви заведа в гората. Там пилетата … Продължение
Адыгейска приказка Овца, коза и стар козел отишли на далечна поляна – да пасат прясна тревица. Овцата първа се нахранила и си тръгнала. Стигнала до реката. Гледа – на моста старият вълк седи. Изплашила се овцата, с копитце три пъти почукала – “Чук! Чук! Чук”. Обърнал се вълкът, запитал я: – Откъде се … Продължение
Балкарско-карачаевска приказка Някога, много-много отдавна живели трима съседи – единият богат, другият – беден, третият, не бил богаташ, но всичко си имал – само че все му било малко… Богаташът бил добър човек, искал да помогне на бедняка, но тъй, че да не го обиди – честта му да не засегне. Беднякът само … Продължение
Балкарско-карачаевска приказка Много, много отдавна в един аул живял беден старец. Единствен син – едничка радост имал той. Наричали го Кокайчик. Преди да умре, старецът заръчал на сина си: – Кокайчик, като останеш сам честно работи! Сприятелиш ли се с някого – верен му бъди! Помогнеш ли някому, за отплата … Продължение
Балкарско-карачаевска приказка Прославени са Кавказките коне за езда. От стари времена с голямо уважение се отнасят планинците към всеки, който умее добре да ги отглежда. Прочул се конярят Чора. Умен и с добро сърце бил той. Разбирал от коне. От далечни земи идвали хората – от него коне да купуват. Разбойниците … Продължение
Балкарско-карачаевска приказка В древни времена, задружно, богато и мирно живеело семейството на стар планинец. Заедно се трудели на полето, заедно се хранели, делели радости и скърби. Веднъж, рано сутринта, излязъл старецът на двора – да нахрани конете. Гледа, пресен сняг затрупал всичко, а към портата – следи се нижат. Пресни следи! Учудил … Продължение
Балкарско-карачаевска приказка Вижте рисунката на А.А. Лурье към тази приказка, от книгата “Балкарские и карачаевские сказки”. Кликнете върху илюстрацията, за да я видите в пълен размер. Познахте ли героя? Педя човек, разбира се! Интересно е, че в приказките на адыгските народи се срещат два различни образа на Педя човек. Единият – … Продължение