Аталычество – обичай, характерен за планинците. В Кавказ, момчетата често били възпитавани в семействата на близки и приятели. Когато докажели, че вече са истински джигити, можели да се завърнат в родния дом. Аул – Високо в планината Кавказ, хората живеят в селища, наречени “аули”. Много приличат на българските планински селца. Байкул – телохранител, … Продължение
Курджимуко Лаурсен Адыгска приказка – първа част Щастлив бил Курджимуко Лаурсен – имал дом и задружно семейство – баща и майка, които много го обичали. В двора му се издигала купа сено – достатъчно, за да изхрани добитъка през зимата. Но веднъж, когато стопаните не били у дома, сеното пламнало. В това … Продължение
Втора част на адыгската приказка “Курджимуко Лаурсен” – Благодаря ти, че ме спаси от седемте иныжи. Но не само те измъчват хората в нашия край. Най-опасен е магьосникът Педя човек Лакът брада. Язди петел. Размахва камшик от сиви змии. Похити най-голямата ми дъщеря. Днес ще вземе средната. – Ще му … Продължение
Синът на бедната вдовица Адыгска приказка Живяла някога бедна вдовица – най-бедната в аула[1]. Работела много, за да изхрани единствения си син. Въпреки това се наложило момчето да се глави за овчар. Трябвало пет години да пасе стадото на богат стопанин, без да се връща у дома. Мъчно ѝ било на вдовицата, … Продължение
Първа част на адыгската приказка „Синът на слепия Ногай“ Преди да ослепее, джигитът Ногай пребродил много земи. Сега конят му бил разседлан, а Ногай не излизал от дома си. Един ден извикал тримата си сина и им рекъл: – Оседлайте коня ми. Всеки от вас ще има възможност да го язди. … Продължение
С буква “У” са отбелязани приказките за ум и хитрост, с “ж”- за животни, с “в” – за вълшебства, за ездачи и смелчаци. Приказки на адыгските народи Един от друг по-малки – В, У Как измамили хаджи – У Как синът изпълнил заветите на баща си – У Курджимуко Лаурсен – 1 … Продължение
Трета част на адыгската приказка „Синът на слепия Ногай“ Под копитата му земята се тресяла. Дъхът му – планини събарял. Изцвилел ли – враговете му се смразявали от страх. Нападнал той коня на Джигита. Захапел ли го – отхапвал по един товар вар. Конят на Юнака също не го щадял – парчета … Продължение
Един от друг по-малки Адыгска приказка Една бедна старица – вдовица имала трима сина, един от друг по-малки – първият – три педи, вторият – две, третият – една. За да се изхранят – трудели се при по-заможни хора в съседните аули. Веднъж братята заработили по един козел и по един хляб. … Продължение
Абазинска приказка Имал си един човек кон, вол и магаре. Впрягал ги в каруцата и плуга. Яздел коня, товарел магарето. Веднъж, похапвайки сено, животните се замислили, заспорили, кой повече работи. – Ние, – рекли конят и магарето, – орем и теглим каруцата наравно с теб, воле, а освен това стопанинът ни язди … Продължение
Адыгска приказка В един аул селяк-бедняк пасял овцете на съселяните си. Всеки му плащал, колкото може. Момчето давало парите си на хаджи – най-уважавания човек в аула – да му ги пази. – Можеш да си ги вземеш, когато поискаш. – казвал хаджи. Сиракът се радвал, че такъв почтен човек е … Продължение
Как синът изпълнил заветите на баща си Адыгска приказка “Един-единствен син имам. Не съм богат, но и бедняк не съм.” – мислел си бащата. Разбирал, че умира. Тревожел се за сина си, знаел че не е особено умен. Затова го оженил за умна и работлива мома. Надявал се, тя да опази късмета и … Продължение
Абазинска приказка – втора част 2 – Дръжте го! Хванете го! Не го пускайте! – разкрещяла се господарката. Но слугите само се престрували, че се опитват да хванат присмехулника. – Сега знаем, кого да търсим. – рекъл ханът. Спомнил си той, че когато строили ханския дом, ханът накарал Дадамыж да мъкне тежки … Продължение
