8. Каан-Кереде – Не мога повече…Колко дни и колко нощи пълзяхме по тези непристъпни канари! – Потърпи още малко. Студените планински ветрове разраниха и моите крилца. Диль-кель! Близо е вече Слънчевото езеро. – Там човешки крак не е стъпвал. Не знаеш ли, Синигерче, повелята на Слънцето?! – Пазителю … Продължение
9. Черният марал Ето ме отново в аила на Шонкор Сокол. Все още не мога да се помръдна. Увита съм в прясно одрани овчи кожи. Баба Баргаа пак шета край огнището и нещо сърдито нарежда. – Диль-кель! Диль-кель! – зачурулика синигерчето и се вмъкна през отвора над огнището – Пролетта … Продължение
10. Улькер-каан Много ли, малко ли се минало, върнали се седемте братя при Улькер-каан. Поставили разклонените рога на Марала срещу сребърната врата на златния шатър – като два коновръза. От кожата му чувалче за кисело мляко – „арыт“ ушили. Положили го в нозете на Улькер-каан, а чувалчето като черен облак половината … Продължение
11. Алтън Солону И тогава в дреха изтъкана от лунна светлина излязла Алтън Солону. Прегънал седмият брат дясното си коляно, хванал дясната й ръка: – Нас двамата на земята един огън ще ни грее… – Една шатра ще вдигнем. – Отвърнала Алтън Солону и заедно с братята напуснала небесните … Продължение
12. Силата на родната земя Дълго ме лекува Баба Баргаа. И винаги до мен бяха новите ми приятели Синигерчето, Кукувичката, Звездочелото конче. Често долиташе и Каан-Кереде с птичетата си. И всички искаха приказки от моята далечна земя – от България да послушат. За тримата юнаци и златната ябълка им разказах, за … Продължение
Алтайска приказка – първа част Живял някога в синия Алтай старецът Олекшин. Имал той пъстър кон – бърз, силен и умен. И понеже си нямал син, научил трите си дъщери да яздят и да ловуват. Веднъж в аила се появил вестоносец – препускал и викал: – Война! Война! Тайбон-хан набира … Продължение
Алтайска приказка – втора част Скоро стигнали до вековна гора – черна и страшна. Зайсаните заповядали на хората си път да проправят през гъсталака. Цял ден секли, но не напредвали. Просеката била толкова тясна, че слънчевите лъчи едва докосвали гърбовете на конете, когато се опитали да преминат през нея. Изподрани и … Продължение
Алтайска приказка – трета част Завърнали се деветте зайсани при Тайбон-хан. Разказали му за похода, но за подвизите на девойката дума не издумали. Ядосал се ханът, като видял слепите и сакатите. – Тези не ни трябват! Усмихнала се дъщерята на стария Олекшин: – А ето, какво донесох аз. – рекла и … Продължение
Алтайска приказка – четвърта част Върнала се девойката в своя аил и започнала да крои и шие. А Тайбон-хан и неговите благородни зайсани от страх едва дишали. Когато се съвзели, пак започнали да заговорничат: – Не можа да я стъпче Синият бик. – На дъното на морето Абра живее чудовище … Продължение
Алтайска приказка – пета част Дъщерята на стария Олекшин благодарила на бабичката и се спуснала в царството на Ерлик-хан. Слънцето и месецът останали далече зад нея. Такава тъмнина тя не била виждала – дори и най-тъмната нощ не била тъй непрогледна. Препускал конят през тясна и дълбока клисура, издълбана от стъпките на пътниците. Скалите … Продължение
Алтайска приказка – шеста част Метнала се девойката на седлото, препуснал пъстрият кон, бързо се изкачил на билото. Огледала се девойката, не видяла конете. Сред най-гъстите храсталаци чула – пращят съчки. Досетила се, че там се крият трите коня. Подгонила ги. Три пъти обиколили те юртата на Ерлик-хан, три пъти девойката не успяла … Продължение
Алтайска приказка – седма част Завърнала се девойката в родния край. Когато наближили юртата на Тайбон-хан, пъстрият кон я предупредил: – Не сядай на почетното място, колкото и да те молят зайсаните, колкото и да настоява владетелят! Влязла девойката в юртата на Тайбон-хан. Оставила двата бокала-джиракы и шубата от бял рис. … Продължение
