Най-хубаво е това, което ти харесваш Аварска приказка Много, много отдавна страшен аждаха завардил единствения аварски извор. Много смелчаци се опитвали да прогонят чудовището, но загивали от ударите на страховитата му опашка. Построил Аждаха грамаден дворец край извора. Оградил го с ужасна ограда – на всеки кол глава на юначен планинец … Продължение
Аварците (около 900 хиляди души) са народ от Руската федерация. Те са коренното население на Дагестан (758 хиляди души) – главно в Централен и Западен Дагестан – басейна на притоците на река Сулак. Живеят също в Азърбайджан (51 х), в Грузия и Казахстан. Вижте фотоси – природата на Дагестан: 1дп, 2дп, 3дп; Аварският … Продължение
Вълк и кълвач Аварска приказка Веднъж вълк се промъкнал в едно стадо, грабнал овца и хукнал да бяга. Тичал, тичал, дърво препречило пътя му, а на дървото някой седи и чука. Изплашил се вълкът, захвърлил овцата и си плюл на петите. Като се отдалечил, обърнал се и видял, че не човек, а кълвач … Продължение
Индекс за бърз достъп до алтайските приказки Алтай Чьорчьокчи: 1. Седемте братя 2. Небесният пир 3. Чьорчьокчи и кайчи 4. Вярната сестра 5. Синигерчето 6. Златогривото конче 7. Баба Баргаа. 8. Каан-Кереде 9. Черният Марал 10. Улькер Каан 11. Алтън Солону 12. Силата … Продължение
Алтай Планината Алтай е разположена в Централна Азия – на територията на Монголия, Русия, Китай и Казахстан – от пустинята Гоби до Сибирската равнина. Най-висок е връх Белуха – 4506 метра. От Алтай извират реките Иртиш, Оби Енисей. Името на планината идва от тюркско алтайски – „Al” означава злато, а „tau” планина. Животинските … Продължение
Чьорчьокчи[1] Използвани са алтайските приказки “Седемте братя”, “Вярната сестра”, “Златогривото конче”, “Синигерчето”, “Каан-Кереде”, преразказани от Ана Гарф и Павел Кучияк, преведени от руски език от М. Дюлгерова. Включени са и български народни приказки за Крали Марко. Литературна обработка – М. Дюлгерова. 01. Седемте братя В ясните безлунни нощи звездите слизат … Продължение
2. Небесният пир Седемглавият човекоядец Дьелбеген се смее със седемте си гърла: – А-ха-ха-ха! Угощението пристига на собствените си крака! Великанът Кобон-очун пухти с лулата си и през облака дим презрително разглежда седмината. Темир-Мизе богатир – синът на небесния цар Тенери-каан, дори не се обръща, не ги поглежда. Пискюлчето … Продължение
3. Чьорчьокчи Напразно питах, напразно се озъртах. Отново бях на поляната, но над Алтай вече се зазоряваше. Гордите кедрови гори натежаваха от едри шишарки. В далечината се белееха заснежените върхове. “Какви ли са тези чьорчьокчи и кайчи?” – мислех си и неусетно се изправих пред една ловджийска колиба: наклонени колове забити … Продължение
4. Вярната сестра Старците край огъня се споглеждат, насърчително се усмихват и пастирчето започва историята за вярната сестра. Из Алтайските планини препускал на златогривия си кон млад ловец. Стрелите му били точни, аилът му – пълен с дивеч. Веднъж, през една мрачна есенна утрин, поел той към източните планини на далечен … Продължение
5. Синигерчето Това се случило много, много отдавна, когато птиците живеели на юг, а пролетно време само ручеите пеели из тези земи. Веднъж пролетната песен на водите донесъл на юг северният вятър. Развълнували се птиците: „Кой пее тъй чудесно? Кой ден и нощ звъни неуморно? Каква ли радост грее, какво ли щастие … Продължение
6. Златогривото конче На сутринта всички отдавна бяха заминали, когато аз най-сетне се събудих. Надникнах – пред аила млад ловец и старец – едър като кедър, преглеждаха стадо марали. Маралите са вид благородни елени, които се отглеждат в Алтай. Те са много красиви животни. Имат стройни нозе, леко издължена глава, големи … Продължение
7. Баба Баргаа Пладне е. Лъчите на обедното слънце струят, ведно с водите на изворчето топло и чисто звучат. Жерав кръжи в небето. Златогривото конче се е спряло в края на поляната, поглежда ни, нетърпеливо потропва: – Да не би ти да си Звездочелото братче на Слънцето и на Луната? … Продължение
