Ум – бол, пари – никакви – 1

5 мин

Първа част на грузинската приказка „Ум – бол, пари – никакви“     Било ли е или не е било – не знам, но разказват, че един бедняк вървял по пътя и викал: – Ум – бол, пари – никакви! Ум – бол, пари – никакви! Ум – бол, пари – никакви! Чул го един … Продължение

Синът на ловеца и Белият елен – 3

3 мин

Трета част на грузинската приказка „Синът на ловеца и Белият елен“       Глупавият цар послушал пак алчните и коварни везири, заповядал на момъка да му донесе златния стълб.   Синът на ловеца подирил пак съвет от майка си. Че от кого другиго? Мъдра жена била тя. – Поискай от царя везирите да платят … Продължение

Синът на ловеца и Белият елен – 2

6 мин

Втора част на грузинската приказка „Синът на ловеца и Белият елен“     Послушал майка си синът на ловеца. В двореца се държал толкова учтиво, че придворните се изумили. А царят се разгневил на своите везири, развикал се, след като си тръгнал синът на ловеца: – Безмозъчни магарета сте вие! Умен съвет не можете да … Продължение

Синът на ловеца и Белият елен_1

5 мин

Първа част на грузинската приказка „Синът на ловеца и Белият елен“     Живял някога един ловец. Всеки ден отивал на лов, носел дивеч у дома и така изхранвал семейството си. Веднъж се спуснал в дълбока клисура. Там видял бял елен. Козината му блестяла, светлини сияели, преливали се, като дъга над него се виели. Еленът … Продължение

Синът на Врания кон – 3

5 мин

Трета част на грузинската вълшебна приказка „Синът на Врания кон“     Ударил го момъкът, полетял Белият кон като стрела. Спрял на брега. Момъкът се прикрил зад вътрешностите на бика, а Белият кон се скрил сред морските вълни. Скоро се чул шум, вятър повял. Долетяла огромна птица. Блести цялата, като слънце. Започнала да кълве вътрешностите … Продължение

Синът на Врания кон – 2

5 мин

Втора част на грузинската вълшебна приказка „Синът на Врания кон“     На сутринта момъкът извел конете, пуснал ги да пасат и задрямал. Събудило го ядосано жужене. Пчелите се карали, коя от тях първа е кацнала на цъфналия храст. Готови били да се сбият за това, коя от тях мед от там да събира. – … Продължение

Синът на Врания кон – 1

6 мин

Първа част на грузинската приказка „Синът на Врания кон“     Разказват че някога старец и старица си имали само една кобила. Живели ли са, или не – кой знае? Но чуйте, какво се случило.   Сутрин кобилата отивала на поляната да пасе, а вечер се връщала с новородено жребче. Продавал го старецът и купувал … Продължение

Синият килим – 2

5 мин

Втора част на грузинската приказка „Синият килим“     Минали няколко години. Умрял царят. Принцът вече управлявал страната. Веднъж рекъл на жена си: – Ще обиколя земите ни, ще видя, как живеят поданиците, какво говорят. Искам да разбера, дали някой не е решил да ми измени. Затова ще се предреша като просяк – никой да … Продължение

Синият килим – 1

5 мин

Първа част на грузинската приказка „Синият килим“     Живял някога цар. Имал си той един-единствен син. Пораснал принцът – прекрасен момък станал – смел, умен и добър. Гледал го бащата, радвал му се. Мислел си: “Остарявам. Време е да науча сина си, как да управлява царството. Трябва да го оженя – на внуци да … Продължение

Принцът и синът на Тушин – 3

6 мин

Трета част на грузинската приказка „Принцът и синът на Тушин“     Момъкът съжалил старчето, подал му храната и водата. Наяло се джуджето, напило се с вода. Не знаел синът на Тушин, че тая вода била вълшебна – всяка глътка утроявала силата на този, който я изпие. Уродливото човече се изправило, разкъсало веригата, с един … Продължение

Принцът и синът на Тушин – 2

5 мин

Втора част на грузинската приказка „Принцът и синът на Тушин“     С гвелвешапи останал принцът. Тушинският момък на свечеряване стигнал до вековна гора. Накрай гората – малка къщурка видял. Пред нея старица чепкала вълна. – Здравей, майчице! – поздравил момъкът. – Жажда ме мъчи, моля те, дай ми водица! Заради децата си – чуждия … Продължение

Принцът и синът на Тушин – 1

5 мин

Първа част на грузинската приказка „Принцът и синът на Тушин“     Имало някога цар, който много обичал своя единствен син, гордеел се с него и смятал, че няма на света друго момче, толкова силно, умно и красиво. – Голям е светът, сигурно има и други като сина ти. – рекъл веднъж визирът[1]. – Опитай! … Продължение