Превъплътил си се в образа на гарванчето Охи? И вече си обходил девет земи, прелетял си над девет планини, прекосил си девет реки? Събрал си всички пойни птици? Ала не се чува птича песен… Птичият облак закрива слънцето. Ритмично почукват човките – все по-бързо и по-бързо, картечен откос сякаш унищожава гъсениците. Ето и … Продължение
Тъкмо навреме се превъплъти в образа на Оги. “Змеят-сайбия” умее да се придвижва безшумно. Дебне Охи. Скакалецът Опи прави безумно смел скок – опитва се да спаси гарванчето. Каца право в окото на Змея, вкопчва се с все сила, но напразно…Челюстта като кука вече е захапала Охи. – Оги, не се помайвай! Действай! … Продължение
– Да, дете е. – потвърждава Ави. – Докато бях омагьосана от Ламята чувах мислите му. Чувствата му ме заливаха – като вълни. – Казах ви: тъжно и самотно е… – въздъхва омайничето. – Джаф, Ори, Ави, това не са неговите мисли и чувства, а магията на Ламята. – Ох-и! Тъжно и самотно … Продължение
Ози твърди, че в езерото се е появила странна Риба – пъстърва: ПРИЛИКИ Тяло на риба Плува Гмурка се Живее в чисти води. Обича прохладни води. Може да плува срещу течението. Може да подскача високо над водата. Дори и водопада е преодоляла. Има 20 хрилни тичинки на първата хрилна дъга[1]. … Продължение
– Ох-и? Точно 20? Как ги преброи? – Виж рисунката на Ави! Джаф! – Коя пъстърва има 20 хрилни тичинки на първата хрилна дъга? – нетърпеливо подскочи малката круша Оли. – Джаф, американската дъгова пъстърва. – Ох-и! Никоя пъстърва няма толкова остри зъби, нито челюст като кука… – Салмо гайрднери иридеус – една … Продължение
– Пъстърво-акула, моля ви се ще ме нарича. Аз чудовище ли съм? – Не, но си малко страшничък…с тия остри зъби и челюст като кука… – А ти сигурно си Ави? За теб ли се тревожат толкова много? – Да. Приятели сме. – Приятели… Какво ли не бих дал и аз да имам … Продължение
– Добро сърце има червеното омайниче Ори. Наистина съм тъжен и уплашен… – Тук си на сигурно място. Не се страхувай. Виж, Оги, колко е смел. Преди да се роди е летял из Вселената. – Приличаме си…Той в яйце, запратено в космоса. Аз в хайвер, залостен в електростатично поле… И двамата сме сираци … Продължение
– Говорите за него, като че ли той не е тук. – Ави е разгневена. – Але-хоп! – Скакалецът Опи се преметна през глава и тупна точно върху челюстта-кука. – Ами ако обърнем наопаки плановете на Ламята? Ако направим пъстърво-акулата наш приятел…? – Ох, стига с твоите щуротии! – сърди се старият вълшебник … Продължение
В една безлунна нощ в началото на лятото, навръх Еньовден, се зададе Ламята. Като върви – тресе земята, ечи долината. Ехото повтаря този ек, умножава го. Сякаш не една Ламя, а хиляди газят земята, унищожават реколтата. Главите ѝ – кучешки, с големи остри зъби. Краката ѝ – с яки нокти. Опашките ѝ – … Продължение
– Змеят си е змей … Трябва да бъдем нащрек. – рече Ох и кацна край поточето. Прелетя Свраката. Гузно се оглеждаше, но не го видя. Клоните на елхата бяха добро прикритие. – Каква ли беля пак е забъркала… – въздъхна Гарванът. Продължи на № 03_26.
“На змей вяра да нямаш…” – мислеше си Опи. Тихичко подскочи, скри се зад Скалàта. Прескочи водопадчето и тупна върху големия плосък камък насред поточето. Там шарена сянка го пазеше от ярките слънчеви лъчи. Ветрец подухваше и люлееше клоните на елхичката, която го скриваше от любопитните погледи. Но той виждаше и чуваше всичко. … Продължение
Преди образът на гарвана да изчезне, ти вече си захлюпил огледалното човече с огромно листо подбел[1], скачайки върху него. Гарванът Ох насмешливо клати глава. Ти се бориш с огледалното човече, но то е пъргаво и тежи почти колкото теб. Продължава да се кандилка под листото и да си тананика весело: – РаП, РаП, … Продължение
