Край езерото запъхтяна спира малката круша Оли: – Къде е змеят? – Джаф, няма никакъв змей! – Ох-и! Има! Неуязвим е за нашите копия и стрели. – В долината… – Джаф! Вие там долу… – Видяхме! Чухме! Гърмя, трещя, святка се. Змейовете се биеха, прогониха Ламята. – Джаф, най-обикновена буря. – Ох-и! Змей! … Продължение
Ти пак си се превъплътил в образа на Оги? Е, добре, действай! Разсей заблудата. – Това е зрителна измама.- Разгорещено спори Оги и се превръща в зеленооко момченце. – Ох-и! Змей! – Джаф! Пъстърва! Мадмоазел ФУ насмешливо ви поглежда през лупата – сякаш сте забавни буболечета. Отнякъде изскача пъргавата малка круша и тупва … Продължение
Изведнъж споровете замряха. Всички притаиха дъх. Втренчиха се в малката маймунка Офи. Тя се бе промъкнала до края на скалата, където се криеше Чудовището. Офи свали раничката си. Постла върху скалата красива, пъстротъкана кърпа. Постави върху нея погача, китка с росни билки, купичка. Разнесе се ухание на прясно издоено мляко и мащерка. – … Продължение
Змейчето растеше не с дни, а с часове и още по-бързо се учеше. Нарекоха го Дъг. Скоро всички го обикнаха. Че как да не харесваш едно толкова сърдечно и любознателно змейче?! Обграждаха го с любов и всеотдайни грижи. Ом му разказваше за дърветата, Ори – за цветята, мама Йоли – за билките. Офи … Продължение
– Имаме си вече змей! Наш! Роден! – Свраката летеше и крещеше с все сила. Цялата долина ехтеше. – Змей-сайбия! – Ия! Ия! – кикотеше се Ехото. – Знаем вече. – равнодушно отвръщаха животните, заети с грижите си: Да построят домовете си. Да отгледат дечицата си. Да съберат храна за зимата. С една … Продължение
Преди Оги дума да продума, червеното омайниче Ори, малката круша Оли, маймунката Офи и гарванчето Охи се нахвърлиха с бодливи думички срещу Опи. Прогониха непокорния скакалец. Омилостивиха змея. Сега кученцето Ози мъкнеше двойно по-големи и много по-горещи погачи. Маймунката Офи тътреше със сетни сили гюмове два пъти по-тежки от нея самата. Малката круша … Продължение
Цяла нощ не спаха обитателите на долината. Щом земята се разтресеше, изскачаха от домовете си, бягаха надалече от големите дървета. Мадмоазел ФУ и Огненото драконче се прислониха до Скалàта. Луната надникна иззад облаците – голяма и кръгла. Един лунен лъч премина през лупата и попадна върху Скалàта. Тя мигом се превърна в компютърна … Продължение
Запиши в дневника на приключението: Губиш 4 точки вълшебна сила. Заслужи 4 точки доверие. Иди на № 03_09, ако вече си бил там, иди на № 03_14. Ако си прочел № 03_30, иди на № 03_31.
Добави в дневника 2 точки вълшебна сила. Извади две точки доверие. Иди на № 03_09, ако вече си бил там, иди на № 03_14. Ако си прочел № 03_30, иди на № 03_31.
Печелиш 4 точки вълшебна сила. Губиш 4 точки доверие. Иди на № 03_09, ако вече си бил там, иди на № 03_14. Ако си прочел № 03_30, иди на № 03_31.
Какво става в колежа за ръководни червеи? Те едрееха и хитрееха. Ом всеотдайно се грижеше за тях. – Най-важно е да не забравяте никога, че трябва да се грижите за тези, които ръководите! – И да изгризете тези, които си позволяват да ви поучават. Изхихика най-едрият червей и отхапа порядъчно парче от кората … Продължение
Вековната мура мълчаливо понасяше обидите и болката. Колежът за “ръководни” червеи се разпростря от корена до върховете ѝ. Кората на Ом бе проядена и суха – като прахан. Една нощ, в средата на лятото, се разрази внезапна буря. Изви се вихрушка. Блесна и тресна в един и същи миг. Светкавица порази вековното дърво. … Продължение
