05_02_Ото и Вихрушката
– Трябва да се действа! – смръщи се Пороят Ото. – Незабавно! Още рекъл – не изрекъл, вихрено се завъртя. Нещо го притисна. Все по-бързо и по-бързо го въртеше. Отнасяше го незнайно накъде. Главата му се замая. Затвори очи. Когато се съвзе, пред него се сипеха черни, зелени и бели хлябове. Трупаха се … Read more