Чьорчьокчи – 7 – Баба Баргаа
7. Баба Баргаа Пладне е. Лъчите на обедното слънце струят, ведно с водите на изворчето топло и чисто звучат. Жерав кръжи в небето. Златогривото конче се е спряло в края на поляната, поглежда ни, нетърпеливо потропва: – Да не би ти да си Звездочелото братче на Слънцето и на Луната? … Read more