03_26_Тайнственото човече
“На змей вяра да нямаш…” – мислеше си Опи. Тихичко подскочи, скри се зад Скалàта. Прескочи водопадчето и тупна върху големия плосък камък насред поточето. Там шарена сянка го пазеше от ярките слънчеви лъчи. Ветрец подухваше и люлееше клоните на елхичката, която го скриваше от любопитните погледи. Но той виждаше и чуваше всичко. … Read more