– Ох-и! Ще търсим змейове и светци? Как ли пък не! А в това време змиеликите ще довтасат… – Трябва да измислим нещо. Няма да поканим чумата[1] на гости, я! Мадмоазел ФУ люлее лупата многозначително и като че ли никак не се тревожи. Разбираш, че нещо ти убягва, нали?…Май вече се досети, как … Продължение
Безспорно – ти достойно защити войнската си слава. Но победата е още безкрайно далече… Във всяка от битките си научил нещо за врага. Спомни си, какво е то. Ако успееш да изброиш три неща – жизнено важни за теб и за врага – има надежда. Не надничай! Първо запиши своите отговори в дневника[1] … Продължение
Спокойно преценяваш обстановката – както са те учили твоите учители по бойни изкуства. Решаваш да използваш силата на враговете си срещу тях самите. Подмамваш слоновете към нападащите змиелики и глиганориби. Ловко хващаш рибешка опашка, завърташ, замахваш, мяташ чудовището – тъй че глиганските му зъби да се забият в хобота на предводителя на слоновете. … Продължение
Запалваш снопче стрели, изстрелваш ги ветрилообразно. Всички попадат право в целта. Слоновете изчезват, а между листата проблясват светулки. Ала глиганорибите не се плашат от пламтящите стрели. Угасят ги във водата, перват ги с опашка – запращат ги към озъбените крепостни стени, а те ги схрускват на една хапка. Напредват и змиите с човешки … Продължение
Чудовищните твари вирят зурли, ръгат с глиги, размахват опашни перки, повалят вековните дървета край вирчето. Замахваш с вълшебния си меч. Щом той ги докосне – глиганорибите се превръщат в пясък. До тук – добре… Но как ще се справиш с летящите слонове? Те летят високо – не можеш да ги достигнеш. Засмукват блатясала … Продължение
Пълзят към поляната змийски тела с човешки глави. От вирчето изплуват глигански глави върху рибешки тела. Над дърветата крилати слонове тръбят “Атака!”. Ако най-страшни ти се струват: летящите – иди на № 01_15 плуващите – иди на № 01_14 пълзящите – иди на № 01_16 Иди първо при тях! Срази ги!
Ози наостря уши. Охи каца до него. Мадмоазел ФУ се втренчва в гъсталака. Лупата подскача, преобръща се, на дръжката ѝ се появява надпис: “ЯВЛЕНИЕ”. Охи пръв застава очи в очи с неизвестното. Е, няма да е по-страшно от онова, което си представя, я! Нали все очаква най-лошото… А и на страха очите са … Продължение
Ламята! Не може да те излъже…Ето я – подава глава иззад завоя на пътеката, рони крокодилски сълзи и се вайка: – Отвлякоха детенцето ми! Къде си, момчето ми?! Ози фокусира слънчевите лъчи и вниманието си върху Огненото драконче. Застанал е между него и Ламята – така че тя да не вижда Оги и … Продължение
– Джаф! Който и да иде в нашия пущинак, привлича го Нещото…или Оги. Значи е вълшебник. А вълшебните същества могат да четат мисли… Бързо, Охи, представи си, че Оги е вкусно парченце месо, а Нещото е кокалче. Съсредоточи се! От това зависи животът ни! Бързо! – Ох-и-измисляш ги все едни такива…Щуротии! Ози се … Продължение
Съскане. Шум от влачене и тъпчене. Нетърпима воня. Огнено зарево над дърветата. Страшничко!… Ози се скрива зад скалата край поточето. До него се е сгушило и разтрепераното гарванче. През една цепнатина виждаш, как огромно туловище пльосва върху огнището. Алена уста зейва и… Иди на № 01_04. Или потърси Тайното оръжие. Ще ти … Продължение
Превъплътил[1] си се в образа на Ози. Долита разтреперания ти приятел – Охи: – Ламята иде! Ох-и- измисли нещо! Побързай! – Джаф! Оги, скачай обратно в Нещото! Ако имаме късмет, този – който те преследва, ще се забави. Ози бързо скрива Нещото обратно в потока. Тъкмо се връща край огнището и от пътечката … Продължение
– Джаф! Спокойно! Охи, промъкни се сред дърветата и виж, приятел ли идва или враг. Гарванчето продължаваше да се тресе от страх. – Ох-и! Огромна Ламя пълзи по пътеката. Скоро ще бъде тук. Де се е чуло и видяло – Ламя-приятел?! Враг! Страшен враг! Дърветата се гънат до земята от огнения ѝ дъх. … Продължение