OGI

  Вълшебството на РаПър   Скакалецът забеляза: Какво се случва? – Огледалният образ на стария вълшебник – гарванът Ох – започва да изчезва. Къде се случва? – В огледалото. Кога се случва? – Когато Ох решава да се скрие. Какво причинява на природата? – Не се знае. Какво причинява на героите? – Тревожи ги, озадачава … Продължение

    – Пъстърво-акула, моля ви се ще ме нарича. Аз чудовище ли съм? – Не, но си малко страшничък…с тия остри зъби и челюст като кука… – А ти сигурно си Ави? За теб ли се тревожат толкова много? – Да. Приятели сме. – Приятели… Какво ли не бих дал и аз да имам … Продължение

    – Хората варят билки, поливат с тях портите си и здраво ги залостват. Решили са да прогонят лошия змей. – Ей, ей, ей! – крясъците на Свраката събудиха Ехото. Разсънено, то надникна откъм скалите. Видя, как гарванът Ох измъкна нещо лъскаво изпод  голямо листо подбел и го скри под крилото си. Двамата с … Продължение

    – Добро сърце има червеното омайниче Ори. Наистина съм тъжен и уплашен… – Тук си на сигурно място. Не се страхувай. Виж, Оги, колко е смел. Преди да се роди е летял из Вселената. – Приличаме си…Той в яйце, запратено в космоса. Аз в хайвер, залостен в електростатично поле… И двамата сме сираци … Продължение

    Превъплътил си се в образа на Оги? Добре. Действай! В разгара на битката осъзнаваш, че хората се бият с тъмнината. Откъм езерото не се чува нито звук. Лунен лъч погалва драконските ти криле. Протяга се и се гмурва – все по-дълбоко и по-дълбоко. Чувстваш странно объркване. – Какво е това? Защо? Не е … Продължение

    – Говорите за него, като че ли той не е тук. – Ави е разгневена. – Але-хоп! – Скакалецът Опи се преметна през глава и тупна точно върху челюстта-кука. – Ами ако обърнем наопаки плановете на Ламята? Ако направим пъстърво-акулата наш приятел…? – Ох, стига с твоите щуротии! – сърди се старият вълшебник … Продължение

    Решил си да се превъплътиш в образа на стария вълшебник – гарвана Ох? Действай! Изваждаш изпод крилото си огледалното човече. РаПър леко се полюшва. Ти зорко наблюдаваш огледалния образ на езерото. Виждаш, как водата се издига, подават се свирепите зъби. Челюстта, подобна на кука се присяга към брега. Започваш заклинанието. Около огледалния образ … Продължение

    В една безлунна нощ в началото на лятото, навръх Еньовден, се зададе Ламята. Като върви – тресе земята, ечи долината. Ехото повтаря този ек, умножава го. Сякаш не една Ламя, а хиляди газят земята, унищожават реколтата. Главите ѝ – кучешки, с големи остри зъби. Краката ѝ – с яки нокти. Опашките ѝ – … Продължение

    Прие образа на гарванчето Охи. Успя да убедиш приятелите си, да не действат прибързано. Двамата с Опи донасяте РаПър на брега. Огледалното човече започва щурия си танц. И двамата – Охи и Опи – щурувате не по-малко. Огледалните ви образи по нищо не ви отстъпват – веселят се от сърце. Ох внимателно наблюдава … Продължение

    – Змеят си е змей … Трябва да бъдем нащрек. – рече Ох и кацна край поточето. Прелетя Свраката. Гузно се оглеждаше, но не го видя. Клоните на елхата бяха добро прикритие. – Каква ли беля пак е забъркала… – въздъхна Гарванът. Продължи на № 03_26.

    – Браво! Добре се справи. – Хвали те вековното дърво Ом. – Спаси гората и планината. Навреме се сети да използваш окото на Ламята. Но откъде беше сигурен, че змеят не е лош? – Помогна ми Лунният лъч. Гмурна се до дъното на езерото. Свърза ме с мислите и чувствата на непознатия му … Продължение

    “На змей вяра да нямаш…” – мислеше си Опи. Тихичко подскочи, скри се зад Скалàта. Прескочи водопадчето и тупна върху големия плосък камък насред поточето. Там шарена сянка го пазеше от ярките слънчеви лъчи. Ветрец подухваше и люлееше клоните на елхичката, която го скриваше от любопитните погледи. Но той виждаше и чуваше всичко. … Продължение