– Ламята май е права… Моето семейство са пъстървите. А аз дори не ги познавам… Дали имат нужда от мен? – въздъхна натъженият Дъг – В горното езеро има млади пъстърви. Ще отида при тях. – Да дойда ли с теб? – Ела. Оги, приятелите ни се страхуват от нас. – Дъг, ти … Продължение
– Зная, къде е ключът. – Скалата строго поглежда Опи. – Май е по-добре…- притеснено се обажда Ори. – Да си остане скрит… – Скакалецът нетърпеливо довършва мисълта на Омайничето, но не се помръдва от мястото си. Вече всички забелязват, че вечно-подскачащият Опи отдавна стои над пукнатината. – Дай ключа! – навъсва се … Продължение
Калин Орелът Преди да въздъхнеш – ето ти го Перун – извисява се над върховете и боботи: – Халата ще воюва с Калин Орела. – Но той току-що се е излюпил?! – изумява се мама Йоли. Е, няма що… Ще трябва да почакаш, докато орлето порасне или поне докато прочетеш “Оги и Халата”. … Продължение
Ето ти го Тор – още по-рошав, още по-сърдит: – Норни! Не може никой да им угоди, нито да ги разбере. – Повтори, какво ти казаха! – Строгият глас на Ом кара Тор да се изопне като послушен ученик и да изрецитира: – “Когато далечното стане близко, а близкото – далечно; Когато … Продължение
– Ключът на загадката е скрит някъде тук. Но къде? – недоумяваше малката круша Оли. – Как не съм го надушил до сега?! Ози нетърпеливо размаха опашка. Втурна се към къпинака. Като истински следотърсач се промъкна в гъсталака и скоро пухкавата му козина се белееше редом с черните къпини. Да не остане по-назад … Продължение
– Опи, отмести се! – Не мога… Боли ме кракът. – Излъга. Чувствам. Нищо не те боли. Какво се опитваш да скриеш? Възмутена Ори протяга червеното си цветче, но все не успява да надникне. Ави пъргаво се плъзна покрай Скакалеца и нали си е водна капка – промъкна се в цепнатината. – … Продължение
Беше необичайно тихо. Дори щурците замлъкнаха. Злокобна тишина тегнеше над поляната. Появи се сияеща топка. Следваше я – черна. “Диаметърът им е около 10 сантиметра.” – помисли си Скалата. Спомни си, как преди няколко века кълбовидна мълния – много по-малка от тази – разцепи върха на планината. Двете кълбета прелетяха над гората. Спуснаха … Продължение
– Търсят Оги – прошепна Омайничето – Черната май дебне Бялата. – Страхувам се… Колкото повече обикалят наоколо, толкова по-опасно става. – въздъхна Оли. – Бялата трябва да се срещне с Оги. – Маймунката Офи тръгна срещу неканените гостенки, но Ори я спря. – Джаф! Ами Черната? – Да ги разделим! – Опи подскочи … Продължение
Оги реши да не се показва в образа на огнено драконче. Да не чете мислите на горските обитатели. Искаше да бъдат приятели, а не да се страхуват от него. Заради приятелството им бе готов на всичко. Превърна се на зеленооко момченце, а мадмоазел Фу[1] на лупа, закачена на колана му. Продължи на … Продължение
Оги реши засега да не се показва в образа на огнено драконче. Не разбираше, обаче, защо да не използва дара на Лунния лъч[1]. Обичаше приятелите си. Уважаваше желанията им. Но нима винаги трябва да прави това, което искат те?… Продължи на № 04_25. [1] Какъв бе дарът на Лунния лъч? Припомни си – … Продължение
