OGI

  Магията не можа да заблуди Ламята. Ла Миа размаха 12-те си опашки – всяка със сраснал рог накрая. Перна гневно Розата. Запрати я в подножието на Олимп. Всичко живо се изпокри. Очакваш да блеснат светкавици? Да тряснат гръмотевици? – Абе, с една дума, да се разрази гневът на Зевс? Какво е решил Зевс? Запиши … Продължение

    Битка нямаше. Сушата просто изчезна. Скри се вдън земя. Задружните усилия на хримтурси, богове и хора я уплашиха. Знаеше си тя, че ще я победят, затова избяга. Тази игра завърши. Овладя ново оръжие на мисълта. Готов ли си за нови битки? Потърси играта “Оги и Халата”. Надникни и на № 05_52.

  Розата падна на земята. Магията се развали. Вихрушката видя, че това не е Омайничето. Разбра, че са я надхитрили, но не се ядоса. Знаеше си, че не е от най-умните… Дожаля ѝ за цветето. Завъртя се на пета. Изкопа дупка. Донесе вода. Засади Розата в подножието на планината – да гледа към Олимп, да … Продължение

    Превъплътил си се в образа на Ози. Иска ти се да виеш срещу Луната… Пълнолуние. Преструваш се на очарован и възхитен от бобрите. Гледаш ги в очите. Дружелюбно размахваш опашка. “Попиваш” всяка тяхна дума. Пред такава възторжена публика те, разбира се, се надпреварват да разказват истории. Е, те са героите, то е ясно. … Продължение

    Вихрушката хукна, та се не видя. Развъртя се, сграбчи покрива на някаква къща в Долината. Кой знае къде го отнесе. Спусна се към язовира. Прекърши няколко млади тополи. Опита се да изтръгне едно брястче, но не успя. Жилавите клони на старите брястове здравата я пердашеха. Младите борчета и елхички боцкаха нозете ѝ. Дрянчетата … Продължение

    Ето второто предсказание, преписано от Скакалеца. Той е пропуснал препинателните знаци. Не е могъл да види някои букви. Вместо всяка пропусната буква е поставил този знак: *. На някои места не е оставил разстояние между думите. Погрешно е написал едно име с малка буква. Като имаш на разположение тази информация[1], опитай се да … Продължение

    Вихрушката се втурна към Оги, но старият вълшебник изрече някакви неразбираеми думи и тя изчезна. А заедно с нея и Ори. – Ами сега?! – вайкаше се малката круша – Плениха Ото, а сега и Ори. – Ох-и! И толкова много дръвчета пострадаха. – гарванчето превърза ранения клон на мама Йоли. – Успях … Продължение

      Кой, кого плени? – Нос-с-сиш ми това мъртво цвете?! – съскаше Ламята и гневно стрелкаше с очи Вихрушката. – Изгубила с-с-си с-с-семенцата му. С-с-сега за нищо не с-с-става! – Защо не използва заклинанието? – запита ХоГ. – Забрави ли го? Вихрушката нищо не отговори. – С-с-сега ти ще бъдеш заключена! – рече … Продължение

    Вихрушката разпиля семенцата около езерото. Те се скриха в пръстта. Зимата ласкаво ги загърна в снежен кожух. Нахлупи ледени калпаци на върховете. Пролетното слънце погали земята. Калпаците се плъзнаха и тупнаха в езерото. Разтопиха се. Поточето запя. Скалàта се засмя. Децата на Ори – малките омайничета подадоха главички от пръстта, надникнаха да видят, … Продължение

    Ото и езерото се завърнаха. Каква радост настана, не можеш да си представиш. Омайничето оживя. Магията на Гарвана го бе спасила. Дори и листенцата си намери. Поля ги с водица от изворчето в подножието на Скалàта и стана още по-красиво. – Радостта си е радост, но не бива да забравяме, че Сушата все … Продължение

    Строежът на дигите и водопровода приключи. ХоГ се разплати с бобрите и побърза да ги отпрати. Зае се с рекламната кампания. Трябваше час по-скоро да привлече много туристи. Искаше да спечели големи пари. И то бързо! Докато я няма Ла Миа всичко спечелено оставаше за него. Зевс си имаше други грижи… На фона … Продължение

    Гледаше Зевс, как Ламята се разпорежда, а ХоГ снима ли, снима… Никак не му беше лесно на Гръмовержеца да преглътне гнева си, но се налагаше… Че как иначе?! Какво са боговете, ако няма кой да вярва в тях? Какво са владетелите, ако нямат поданици?! Дигите[1] трябваше да бъдат издигнати, за да бъде спасен … Продължение