OGI

    – Бързо! Скрий се! – Ото те грабва и те скрива в облачната си пазва. На полянката излиза Хàлата. Приела е образа на бик с огромни рога. Сърдито рие с копито. Измучава някакво заклинание. Питанка се превръща в свирчица, после засвирва. Отново е змийче. Танцът ѝ хипнотизира. Спомнѝ си, как Ози и Охи … Продължение

  Помниш ли, че Питанка може да се превърне в свирчица? Засвириш ли с нея, започва да танцува и кара врага ти, да изпее всичко, което замисля срещу теб. Но враг ли ти е Ото? Съмняваш се, че ви е предал? Та нали помага на Хàлата? Защо? Искаш отговор. Превъплътил си се в образа на … Продължение

    Какво направи Опи? Успя да се скрие незабелязано в тревата зад Пороя. Видя, какво се случи с Питанка. Ако ти не знаеш – надникни на № 06_33 и № 06_37. Скакалецът се спотаи в една пукнатина. Зорко бдеше, очакваше появата на Ламята. И тя не закъсня… Ако смяташ, че трябва веднъж завинаги да … Продължение

    – Така ли ми служиш? – Хàлата насмешливо поглежда към Ото, който се измъква насинен от пропастта. – Скакалецът ми е приятел… – Ами Питанка? Защо я спасихте? Опи, ти не я изпусна, дори когато падаше в пропастта? Ако я беше оставил да се разбие в скалите, крилцата ти щяха да издържат… Защо … Продължение

    Ото се грижеше за Питанка. Хранеше я. Носеше я винаги със себе си – сгушена на гърдите му. В интерес на истината и Хàлата помагаше – мажеше змийчето с някакъв мехлем. То бързо се съвземаше. Синините му изчезнаха. Ото започна да го пуска из поляните. Често го виждаха да се припича върху скалите. … Продължение

    Превъплътил  си се в образа на Опи. Спомняш си за фасетъчните очи на насекомите. Съсредоточаваш се ту в една, ту в друга фасетка[1]. Като в калейдоскоп[2] се редуват образи: рог, ноктеста лапа, змийски език, огромно копито, остри зъби, свистящи змийски камшици, криле закриващи хоризонта. В резултат се получава кошмарно чудовище. Чудо невидяно! Страшилище … Продължение

    В полунощ пълната луна любопитно надникна иззад облаците. Един сребърен лъч затанцува по змийските люспички и погъделичка Питанка. – Хайде да си поиграем! – звънна гласчето му. Всички спяха. Чу го само Омайничето. Ори се преструваше на заспала. Тя единствена успя да остане будна. Искаше да дочака часа на вълшебството. Лунният лъч се … Продължение

    Хàлата също не спеше. Спомняше си, колко битки е водила с орлите – градушкари. “Трябва да им се признае – горди и царствени птици са. Винаги честно воюват… Е, може би е време да ги оставя да се посъвземат… “ – мислеше си Хàлата. Иди на № 06_40. Време е за решителна битка … Продължение

    Само Омайничето и Офи почувстваха, че решителната битка започва. Напрежението нарастваше. Страх! Ужасен страх заля гората. Обитателите на Долината стенеха в съня си. Сънуваха кошмари. Не можеха да се събудят. Острите нокти на страха сграбчваха мислите им. Разпиляваха чувствата, парализираха волята им. Скалàта устоя на магията. Напръска Ори, Офи и Опи с мълчана … Продължение

    Кои са най-големите опасности за мъничките орлета? Дъжд. Студ. Да измръзнат. Докато им пораснат перцата орлетата може да измръзнат. Телесната температура на птиците е по-висока от тази на бозайниците. Глад. Дори най-малките птичета се нуждаят от много храна за да пораснат. За да отгледа дечицата си, малката лястовичка, например, улавя 5-10 хиляди насекоми, … Продължение

    Ще подкрепи Оги-екипа. И тя обича Долината и Планината. А Ламята иска да ги унищожи. Ако и ти мислиш така, иди на № 06_48. Ламята ще успее да спечели Хàлата на своя страна. Сигурен ли си? Е, тогава продължи на № 06_52.

    1. Орлицата се лишава от храна, за да не гладуват децата ѝ. 2. Старият вълшебник смята, че Орлицата трябва да се храни, за да оздравее по-бързо. Само така ще може да отгледа орлетата и да ги научи да летят. Ако не се храни състоянието ѝ ще се влоши – точно когато децата ѝ … Продължение