Първа част на азербайджанската приказка Вълшебният пръстен Много, много отдавна една старица живеела в порутена колиба със своя плешив и невзрачен внук, който се казвал Кечал[1]. По цял ден плетяла. Сръчна била тя – всеки ден изплитала по един чифт чорапи. Продавала ги на пазара и купувала коматче сух хлебец. Така се изхранвали. … Продължение
Втора част на азербайджанската приказка Вълшебният пръстен На сутринта старицата изпрела вълна, оплела нови чорапи, продала ги на съседката. Дала парите на внука си и рекла: – Без хляб не се връщай! Този път момчето бързо изпълнило заръките на баба си – донесло хляб. Похапнали, нахранили котето и кучето и легнали да спят. … Продължение
Трета част на азербайджанската приказка Вълшебният пръстен Горчиво съжалявал Кечал за грешката си, но не можел да я поправи. Печената рибка не можел да съживи дори и вълшебния пръстен. Отишло момчето до брега да измие ръцете си, но щом ги потопило във водата вълшебният пръстен се изплъзнал от пръста му, паднал в морето … Продължение
Четвърта част на азербайджанската приказка Вълшебният пръстен Завърнала се вещицата у дома. Седнала в голямото гърне, в което забърквала злините си, обърнала дръжката му надолу и мигом се издигнала в небето. Прелетяла с гръм и трясък над двореца на шаха. Дълго ли, кратко ли летяла – никой не знае. Щом видяла в далечината … Продължение
Пета част на азербайджанската приказка Вълшебният пръстен Но един ден кученцето и котето се договорили да помогнат на Кечал. – Той ни спаси от сигурна смърт – казало кученцето. – Сега наш дълг е да му се отблагодарим. Ние трябва да намерим летящия килим и вълшебния пръстен. – Правилно! – съгласило се котето. … Продължение
Първа част на азербайджанската приказка Златният свещник Живял някога сляп шах. Много лекари канил в двореца си, но никой не успял да го излекува. Веднъж пристигнал нов лечител, прегледал очите му и рекъл: – Да бъда твоя жертва, велики владетелю, зная лекарство за очите ти, но не може да го достигне ръка човешка. … Продължение
Индекс за бърз достъп до азербайджанските приказки С буква В са отбелязани вълшебните приказки, с Ж – приказките за животни, с У – за ум, с Х – за хитрост. Вълшебният пръстен – В, Х (Кечал) – 1, 2, 3, 4, 5 Жълтата диня – Ж Златният свещник – В – 1, 2 … Продължение
Азербайджан е разположен на западния бряг на Каспийско море. Страната граничи и с Армения, Иран, Грузия, Русия, Турция. Според географското си положение и култура тя е част от Югозападна Азия. Като член на съвета на Европа от 2001 година, в някои случаи се смята и за част от Европа. Около 60% от територията … Продължение
Четвърта част на азербайджанската приказка Мелик-Мамед На сутринта Мелик-Мамед разбрал, къде се крие драконът и се запътил към леговището му. Видял – водят щерката на падишаха. Запълзял към нея драконът, всички се разбягали. Мелик-Мамед извадил меча си, замахнал, разсякъл дракона. Хората дотичали при падишаха, разказали му, какво се е случило. Той се поклонил пред … Продължение
Азербайджанска приказка Във владенията на жесток и алчен хан, живял някога селянин, който си имал малка градина, в която посадил дини. Узрели те, а сред тях се откроявала една жълта диня, от която се разнасял такъв омайващ аромат, че отдалеч опиянявал човека. Селянинът решил за хана да я запази. Не се надявал да … Продължение
Втора част на азербайджанската приказка Златният свещник Дълго ли вървели, кратко ли – не знам, но накрая стигнали до голям град, управляван от шах, който имал една единствена дъщеря. Тя вече седем години думица не продумвала. И шахът се заклел, че ще я даде за жена на този, който я излекува. Ала заплашил … Продължение
Първа част на азербайджанската приказка Мухтар Един шах имал единайсет сина – десет от една и съща майка, единайстият – от друга. Решил шахът, че е време да задоми синовете си, но те не искали и да чуят за женитба. След дълги размишления заявили, че нямат намерение да се женят, но ако им разреши, … Продължение
