Втора част на грузинската вълшебна приказка „Синът на Врания кон“ На сутринта момъкът извел конете, пуснал ги да пасат и задрямал. Събудило го ядосано жужене. Пчелите се карали, коя от тях първа е кацнала на цъфналия храст. Готови били да се сбият за това, коя от тях мед от там да събира. – … Продължение
Първа част на грузинската приказка „Синът на Врания кон“ Разказват че някога старец и старица си имали само една кобила. Живели ли са, или не – кой знае? Но чуйте, какво се случило. Сутрин кобилата отивала на поляната да пасе, а вечер се връщала с новородено жребче. Продавал го старецът и купувал … Продължение
Втора част на грузинската приказка „Синият килим“ Минали няколко години. Умрял царят. Принцът вече управлявал страната. Веднъж рекъл на жена си: – Ще обиколя земите ни, ще видя, как живеят поданиците, какво говорят. Искам да разбера, дали някой не е решил да ми измени. Затова ще се предреша като просяк – никой да … Продължение
Първа част на грузинската приказка „Синият килим“ Живял някога цар. Имал си той един-единствен син. Пораснал принцът – прекрасен момък станал – смел, умен и добър. Гледал го бащата, радвал му се. Мислел си: “Остарявам. Време е да науча сина си, как да управлява царството. Трябва да го оженя – на внуци да … Продължение
Трета част на грузинската приказка „Принцът и синът на Тушин“ Момъкът съжалил старчето, подал му храната и водата. Наяло се джуджето, напило се с вода. Не знаел синът на Тушин, че тая вода била вълшебна – всяка глътка утроявала силата на този, който я изпие. Уродливото човече се изправило, разкъсало веригата, с един … Продължение
Втора част на грузинската приказка „Принцът и синът на Тушин“ С гвелвешапи останал принцът. Тушинският момък на свечеряване стигнал до вековна гора. Накрай гората – малка къщурка видял. Пред нея старица чепкала вълна. – Здравей, майчице! – поздравил момъкът. – Жажда ме мъчи, моля те, дай ми водица! Заради децата си – чуждия … Продължение
Първа част на грузинската приказка „Принцът и синът на Тушин“ Имало някога цар, който много обичал своя единствен син, гордеел се с него и смятал, че няма на света друго момче, толкова силно, умно и красиво. – Голям е светът, сигурно има и други като сина ти. – рекъл веднъж визирът[1]. – Опитай! … Продължение
Грузинска приказка Живял някога велик владетел. Имал той двама сина. Единия всички го смятали за глупав. Другия се славел като много умен, затова царят решил той да наследи престола. Сутрин обличали принц Глупчо в нови дрехи, а вечер той се завръщал облечен в дрипи. Това никак не се харесвало на царя, но какво … Продължение
Втора част на Грузинската народна приказка „Окруа“ Наложило се веднъж Окруа да тръгне на път по спешна работа. Стигнал до непознато село. Много бързал, но щом чул църковната камбана, влязъл в църквата, помолил се на бога – да го закриля. Разговорил се с хората, разпитал за пътя, разбрал, че пороят е отнесъл моста. – … Продължение
Първа част на Грузинската народна приказка „Окруа“ Било ли е или не е било – не знам, но казват, че живял някога богат човек, който освен един единствен син, никого другиго си нямал. Но синът пораснал и се сприятелил с лоши другари. По цял ден хойкали, работа не похващали. Опитвал се бащата да вразуми … Продължение
Втора част на грузинската приказка „Нацаркекия“ Стигнали до дома на дев – висок, просторен. Учудил се Нацаркекиа – досега такъв прекрасен дом не бил виждал. Над огнището имало огромна пещ – кеци[1]. “На тази огромна глинена пещ чудовищата пекат хляб. – помислил си ленивецът. – Колко ли тежи?” Дев помолил госта да наглежда хляба … Продължение
Първа част на грузинската народна приказка „Нацаркекия“ Живял ли е или не е живял, но разказват, че имало някога ленив младеж, който се излежавал по цял ден край огнището и ровел с пръчка пепелта. Затова грузинците го нарекли Нацаркекиа – валящ се в пепелта. Как ли не се мъчила майката да накара … Продължение
