Дружбата винаги носи победа Татска приказка – трета част Взели синовете ключовете, отворили вратите и дълго се любували на прекрасните килими! Толкова красиви били – да ти е жал да стъпиш върху тях! Висели дори и по стените! Имало и саби, украсени със злато и скъпоценни камъни, дрехи от златни и сребърни нишки … Продължение
Синът на бедняка и дъщерята на шах Аббас Татска приказка – втора част Дълго вървели тримата – шах Аббас, Бахлул и момчето. Стигнали до друга гора – още по-стара, още по-тъмна. Завързал шахът момчето за едно дърво сред бодливите храсти. – Дано най-сетне намериш смъртта си! – злобно промърморил и си тръгнал, заедно с … Продължение
Дружбата винаги носи победа Татска приказка – шеста част Съгласили се братята и старецът започнал да разказва: – Древен е градът ни. Построен е по времето, когато всеки правел каквото си иска. Хората не знаели, кого да слушат и в какво да вярват. Минали много години, градът се разраснал. Бедата ни сполетяла при царуването … Продължение
Дружбата винаги носи победа Татска приказка – седма част Минали години. Покрай дома им се заселили пътници от керваните. Така възникнал градът ни. Прекрасни лозя и овощни градини посадили. Сестрите се научили да общуват с хората, но все още предпочитали да рисуват, вместо да говорят. Хората от керваните построили нашия град. Седемте близначки … Продължение
Дружбата винаги носи победа Татска приказка – осма част Върнал се в град Ховтегиз и заедно с хората от града и седемте красавици пирували още дълго. После двамата братя и дъщерята на пастира се сбогували с тях и тръгнали на път. Превалили билото на планината и чули – в подножието ехти песента на … Продължение
Синът на бедняка и дъщерята на шах Аббас[1] Татска приказка – първа част В един горещ летен ден шах Аббас тръгнал на лов. Както винаги – придружавал го Бахлул[2]. Цял ден пътували, чак вечерта стигнали до един аул и решили там да пренощуват. (В този край на света аул наричат малките планински селца.) Само … Продължение
Славеят и Враната Татска приказка Кацнал веднъж Славеят на една леска и запял. Не забелязал, кога до него се разположила Враната. – Как не те е срам, да пееш пред мен глупавите си песни?! – креснала тя. Славеят не повярвал на ушите си, разсърдил се: – Как смееш?! В земята да потънеш, дано! … Продължение
Справедливата жена Татска приказка Било ли е или не е било – не зная, но казват, че в стари времена в един планински аул[1] живеели двама братя. Единият бил много беден – имал седем дечица – едно от друго по-малки. По цели дни работел при богатите си съседи, но едва успявал да изхрани … Продължение
Ум и Щастие Татска приказка Срещнали се веднъж Умът и Щастието и заспорили: – Аз съм по-силно и по-нужно от теб! – казва Щастието. – Не, аз! – вика Умът. И кой знае докога щели да спорят, но Умът рекъл: – Хайде да изпитаме силата си на някого! Съгласило се Щастието: – Ще … Продължение
Щастието на младите – радост и утеха за старите Татска приказка – първа част Живял някога, много отдавна старец-обущар. Цял живот усърдно се трудел. Всички в града го познавали и уважавали. Случвало се някой бедняк да не успее навреме му плати. Старият обущар казвал: “Здрав да си! Носи обувките с радост! А когато можеш … Продължение
Щастието на младите – радост и утеха за старите Татска приказка – втора част А Смъртта, оказва се, още предната вечер ходила в дома на обущаря. Тя, вещицата, погледнала в леглото му и що да види – няма го! Потърсила го из къщи и като не го открила, си рекла: – Е, няма къде … Продължение