Кабардинска приказка
Понесъл вятърът комара през поля, гори и високи планини. Гледа комарът – вятърът го носи право срещу огромно дърво – вековен дъб. “Блъсна ли се в него – ще загина!” – помислил си комарът и се развикал с все сила:
– Махай се от пътя ми, старче! Че иначе..! С корен ще те изтръгна!
Пищял комарът, а дъбът не се помръдвал. Вероятно дори не го чул.
Извадил късмет комарът – промъкнал се край листата, между два дебели клона. Размахал хилавите си крачета, развикал се:
– Какво ти казах, глупчо?! Не ме послуша! Наложи се да те разцепя на две.
Чули хвалбите му жабите, разсмели се, изпопадали от смях – право в блатото цопнали. Затуй комарите вече бягали от тях – да не им се смеят.
Източник:
Сказки народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 442.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата кабардинска приказка „Лястовичката„.
https://aedvil.eu/комар-и-дъб/
AEDVIL — приказки от цял свят · Маргарита Дюлгерова