Свечери се. Изгряха звездите – едри и бляскави. Светулките затанцуваха. Нагостени и уморени, бобрите се разположиха на поляната. Мама Йоли им наля по чашка крушовина. Повториха. Потретиха. Развеселиха се. Запяха. После пийнаха пак. – Ох, колко много работа ни чака… – въздъхна Старият гарван. – Не се тревожете. Ще прекараме трасето на водопровода … Продължение

  Божественият бряг беше притихнал в очакване да се разрази гневът на Зевс. Седмици наред се носеха слухове: “Зевс бил все по-угрижен, все по-гневен. Оня с шапката – във водното кълбо калѐн – щял вече да го пази. Строители отвъд Океана пристигнали да ни избавят от Сушата, ама искали страшно много пари…” Скакалецът Опи се … Продължение

  Слънцето залязваше. Червено сияние се виеше около повехналите треви и изсъхналите листа на дърветата. Върху най-ниския клон на Старата круша се бе настанила Свраката. Завистливо поглеждаше пъстрата премяна на мама Йоли. Въртеше пред човката си една шишарка – като микрофон: – Ах, колко си елегантна в новия стил “Суховей”! Как успяваш?! Имаш над сто … Продължение

    Далече, далече – в непристъпните ледени полета на Йотунхейм, се издигат зъберите на страховит замък. На леден трон – голям колкото планина – седи Ави. Не иска да повярва, че се е превърнала в хримтурска кралица. Въпроси без отговор я измъчват. Разяждат малко по малко надеждата ѝ, че ще види отново родния край. … Продължение

  Превъплътил си се в образа на Оги? Впуснал си се да спасяваш Ави в ледената пустош? Малко зеленооко момченце сред ледените великани?! Браво на теб! Наистина си куражлия. Добави в дневника на приключението по 10 точки кураж и решителност. Въвеждат те в покоите на хримтурската кралица. – Господарке, лечителят дойде. – Владее тайната на … Продължение

  Потърсихте закрилата на тъмнината – засадихте семенца от борови шишарки. Скътахте ги сред скалите. Жълъдите заровихте в долината – там, където планината ги пазеше от следобедното слънце. Долу край реката, изнемощяла от жегата, скрихте в подмолите коренчетата на младите върби. Тополките бързо изправиха снага край язовира. Жилавите брястове криеха дечицата си – сплели клони, … Продължение

  Вихрушката не се свърташе на едно място. Най-често се навърташе около плененото езеро и Пороя Ото – затворени в магическото кълбо. Ламята знаеше, че там ще я намери. – Доведи Омайничето. След жертвоприношението ще пусна Ото. Ще бъде твой. Очите на Вихрушката светнаха от радост. – Ще използва заклинанието, за да заключи и Ори … Продължение

  Полите на Вихрушката се увиваха около зъберите на планината, метяха стръмнините, заплитаха се в клоните на вековните дървета. На едно от тях бе и гнездото на гарвана. Опи скочи при Ох, разказа, какво се е случило, написа заклинанието. Вълшебникът се досети, как да го промени. Ако бързаш да разбереш, ще подейства ли то на … Продължение

    Позна. Наистина се случи нещо неочаквано. Ако идваш от № 05_13, добави си 10 точки предвидливост. Ако идваш от № 05_15 – запиши 5 точки предвидливост. Ако си забелязал нещо странно в илюстрацията, представяща героите на тази игра, заслужи и 10 точки наблюдателност. Защо художничката е нарисувала роза вместо омайниче? Не, не е … Продължение

  Магията не можа да заблуди Ламята. Ла Миа размаха 12-те си опашки – всяка със сраснал рог накрая. Перна гневно Розата. Запрати я в подножието на Олимп. Всичко живо се изпокри. Очакваш да блеснат светкавици? Да тряснат гръмотевици? – Абе, с една дума, да се разрази гневът на Зевс? Какво е решил Зевс? Запиши … Продължение

  Розата падна на земята. Магията се развали. Вихрушката видя, че това не е Омайничето. Разбра, че са я надхитрили, но не се ядоса. Знаеше си, че не е от най-умните… Дожаля ѝ за цветето. Завъртя се на пета. Изкопа дупка. Донесе вода. Засади Розата в подножието на планината – да гледа към Олимп, да … Продължение

    Вихрушката хукна, та се не видя. Развъртя се, сграбчи покрива на някаква къща в Долината. Кой знае къде го отнесе. Спусна се към язовира. Прекърши няколко млади тополи. Опита се да изтръгне едно брястче, но не успя. Жилавите клони на старите брястове здравата я пердашеха. Младите борчета и елхички боцкаха нозете ѝ. Дрянчетата … Продължение