Вряха и кипяха Казаните. Гневът на Хàлата ги подклаждаше. Пороят Ото напразно се стараеше да ѝ угоди. Отгатваше желанията ѝ. Изпълняваше ги мигновено. Тя сновеше напред-назад. Пускаше по нещо в Казаните. Отлиташе, размятала шестте си крила и дванайсете змийски опашки. Търсеше нещо. Но какво? Ото не успя да разбере. – Е, мъниче…от седмици … Продължение

    – Бързо! Скрий се! – Ото те грабва и те скрива в облачната си пазва. На полянката излиза Хàлата. Приела е образа на бик с огромни рога. Сърдито рие с копито. Измучава някакво заклинание. Питанка се превръща в свирчица, после засвирва. Отново е змийче. Танцът ѝ хипнотизира. Спомнѝ си, как Ози и Охи … Продължение

  Помниш ли, че Питанка може да се превърне в свирчица? Засвириш ли с нея, започва да танцува и кара врага ти, да изпее всичко, което замисля срещу теб. Но враг ли ти е Ото? Съмняваш се, че ви е предал? Та нали помага на Хàлата? Защо? Искаш отговор. Превъплътил си се в образа на … Продължение

    – Така ли ми служиш? – Хàлата насмешливо поглежда към Ото, който се измъква насинен от пропастта. – Скакалецът ми е приятел… – Ами Питанка? Защо я спасихте? Опи, ти не я изпусна, дори когато падаше в пропастта? Ако я беше оставил да се разбие в скалите, крилцата ти щяха да издържат… Защо … Продължение

    Превъплътил  си се в образа на Опи. Спомняш си за фасетъчните очи на насекомите. Съсредоточаваш се ту в една, ту в друга фасетка[1]. Като в калейдоскоп[2] се редуват образи: рог, ноктеста лапа, змийски език, огромно копито, остри зъби, свистящи змийски камшици, криле закриващи хоризонта. В резултат се получава кошмарно чудовище. Чудо невидяно! Страшилище … Продължение

    Смелост и хитрост! Те победиха вълшебството. Упорито и съсредоточено си представяш, как молиш Хàлата да те вземе за слуга. Убеждаваш я: – Мъничък съм, ама всичко мога да върша. Пъргав съм. Тихичко се промъквам. Виждам, това, което е скрито от погледа на по-големите горски обитатели… Искам да се науча да ги лекувам. – … Продължение

    Хàлата трябва да бъде спряна, преди да е успяла да завърши магиите си… Казаните врат и кипят… Разгневен, повелителят на планината Перун пристига на огнената си колесница. Гръмотевици. Светкавици. Всички подгонват Хàлата. Оги-екипът – също. Само Ото го няма. Май ще се окаже предател… Няма време за мислене. Нападай! Преследвай! Аха да я … Продължение

    Хàлата – чудовище с шест крила и 12 змийски опашки –пѐрна[1] Питанка. Змийчето отхвръкна, удари се в скалите и падна в пропастта. Ото хукна да го спасява. Насини се здравата, но достигна змийчето. Хвана го малко преди да се разбие в острите камъни на дъното. Като се завърна при Хàлата, тя вече се … Продължение

    Тревожните мисли не даваха мира на Пороя Ото: “Провалих се. Исках да разузная, какви са намеренията на Хàлата. Надявах се да опозная билките. Мечтаех да помагам… Вместо това…предадох приятелите си. Срази ме вълшебството на змийчето. Какво ли съм казал?” Трябваше да си спомни. Непременно! Не можеше… Вината впи остри нокти в душата му: … Продължение

    Разказваш на Хàлата за раненото крило на Орлицата, за природозащитниците и алпинистите, за ловците. Представяш събитията така, сякаш семейството на Картàла е победено завинаги. Опитваш се да я убедиш, че орлите вече не са достоен противник на могъща вълшебница като нея. Може и да си успял – провери на № 06_39.

    Какво направи Опи? Успя да се скрие незабелязано в тревата зад Пороя. Видя, какво се случи с Питанка. Ако ти не знаеш – надникни на № 06_33 и № 06_37. Скакалецът се спотаи в една пукнатина. Зорко бдеше, очакваше появата на Ламята. И тя не закъсня… Ако смяташ, че трябва веднъж завинаги да … Продължение

    Ото се грижеше за Питанка. Хранеше я. Носеше я винаги със себе си – сгушена на гърдите му. В интерес на истината и Хàлата помагаше – мажеше змийчето с някакъв мехлем. То бързо се съвземаше. Синините му изчезнаха. Ото започна да го пуска из поляните. Често го виждаха да се припича върху скалите. … Продължение