Втора част на азербайджанската приказка Тайната на дружбата Сбогувал се синът с баща си и тръгнал на път. Препускали буйните коне, прах засипвал бедняците край пътя. Сред тях принцът видял Кечал Мамед. Спрял до него и рекъл: – Помниш ли сандъчето, дето го намерихте вие двамата с коняра? – Помня, как да не … Продължение
Трета част на азербайджанската приказка Тайната на дружбата Синът на шаха, привикнал към разкоша, заспал дълбоко още щом поставил главата си върху възглавницата. Кечал – хитър и умен като лисица, подремвал, но внимателно се вслушвал и в най-тихото шумулкане. Доста след полунощ Мамед видял, как вратата се отворила и влезли трима старци с … Продължение
Четвърта част на азербайджанската приказка Тайната на дружбата Още рекъл-неизрекъл и старците изчезнали. Кечал разбудил Мелик, а той сърдито се развикал: – Ей! Защо ме събуди?! Такъв сън сънувах! Ако ти беше на мое място, нямаше да пожелаеш никога да се събудиш. Но Кечал не обърнал внимание на гнева му и рекъл: – … Продължение
Пета част на азербайджанската приказка Тайната на дружбата Подала тя рубина и рекла: – Братко, размени го срещу пари и храна. Честен човек бил търговецът. Разбирал, че старицата не може сама да отнесе толкова много пари и храна. Затова заръчал: – Иди доведи амбала. Сама няма да се справиш. Бабичката помислила, че търговецът … Продължение
Шеста част на азербайджанската приказка Тайната на дружбата На млади години имах много приятели. Всеки ден пирувах с някои от тях. Така си живеех. Веднъж баща ми рече: – Сине, гледам, много приятели си завъдил. Сигурен ли си, че са ти истински приятели? Някога изпитвал ли си ги? Аз свих рамене и отговорих: … Продължение
Седма част на азербайджанската приказка Тайната на дружбата Но щастието никога не е вечно. Случи се така, че моят верен приятел Мамед разпродаде всичко и заедно с баща си и майка си се пресели в друга страна. Минаха години. Умряха родителите ми. Обеднях. Нямах приятели, нито роднини, освен по-младата ми сестра. Тежък стана … Продължение
Осма част на азербайджанската приказка Тайната на дружбата В това време Кечал Мамед се огледал и видял, че не е сам в тъмницата. В ъгъла лежал човек, който дишал тежко и не можел дори да се помръдне. С последни сили той казал, че преди седем години, по заповед на шаха, тръгнал към съседното … Продължение
Първа част на азербайджанската приказка Тахта Клыдж Един шах си имал жена и син, които обичал повече от всичко на света. Веднъж със своите приближени – везири и векили той тръгнал на лов. След като отстреляли много дивеч, шахът заповядал да разпънат палатките на живописна поляна. Стеснявайки се от баща си, шахзаде заръчал … Продължение
Втора част на азербайджанската приказка Тахта Клыдж На сутринта отишъл пред двореца и седнал на камъка елчи-даши. Според обичаите на този град, който седнел на този камък, значи молел владетеля да го приеме и изслуша. Съобщили на шаха, наредил той да доведат госта. – Какво те води насам? – запитал шахът. – Дойдох … Продължение
Азербайджанска приказка Живели някога на света мъж и жена. Много задружно живели, груба дума никога не си казали. Мъжът от сутрин до вечер се трудел в полето. А жената в това време предяла, тъкала и се грижела за дома им. Съселяните им се възхищавали на скромността и ума на жената. Всички непрекъснато я хвалели. … Продължение
Първа част на азербайджанската приказка Ученикът на шивача Живял някога шивач. Имал си той ученик. За следващия ден трябвало да завършат дрехите за шаха. Цяла нощ шили. На разсъмване ученикът не издържал – заспал. Шивачът видял това и веднага го събудил. – Ако не завършим дрехите до сутринта, чака ни страшно наказание! – Ех, … Продължение
Втора част на азербайджанската приказка Ученикът на шивача Владетелят на съседната страна, който се мислел за много умен, пак проводил вестоносеца. Пратил три коня и заръчал шахът да отговори, кой от тях е най-стар, кой – най-млад. Шахът пак подирил съвет от ученика на шивача. Както го научила щерката на шаха, момъкът пак я … Продължение
